Тя бе наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.
Книга: "Огнената Наследница"
Поредица: "Стъкленият трон"
Автор: Сара Дж. Маас
Издателство: "Егмонт"
Страници: 560
Селена Сардотиен оцеля след смъртоносна надпревара и унищожителна любов - но на нечувана цена. Сега трябва да достигне до нова земя и да се изправи пред най - тъмната си истина... истината за потеклото си. А това ще промени живота и бъдещето ѝ завинаги.
В същото време жестоки, чудовищни войски събират сили, за да поробят земите ѝ . За да ги победи, Селена трябва да съумее да се пребори не само с вътрешните си демони, но и да надвие злото, което заплашва да бъде отприщено. В третата част на великолепната поредица "Стъкленият Трон", кралският асасин поема по пътя на великата си съдба.
Здравейте, Ангелчета!
Приключих и тази книга с огромен интерес, и както си му е реда е редно да ви представя и ревю към нея. Настанете се удобно и се насладете на следващите ми писания.
В книгата "Огнената наследница", част от "Стъкленият Трон" , Сара ни пренася в свят на магия, опасности, предателство, гняв, омраза и разкрива толкова много тайни, че ми е изключително трудно да определя точно как се чувствам. Не зная дали да съм объркана или покрусена от случилото се. Искате да знаете защо? Продължавайте да четете.
Книгата проследява живота на Селена, Дориан, Каол след събитията в "Среднощна Корона", както и ни представя няколко нови и много интересни герои, чиито съдби се преплитат с главните.
П.С. - Това ще бъде едно много дълго ревю!
Селена
Ще започна от Селена.
Селена е изпратена във Вендлин, за да изпълни заповедта на Краля на Адарлан. Намираме Селена в един нов свят, където Селена трябва да разкрие истинската си същност, да приеме каква е и е поставена на кръстопът дали да постъпи правилно - да покаже и приеме коя е, или да изпълни заповедта на Краля. Разбира се, тя никога не е била човек, който се подчинява. За нея е по - важно да намери начин да открие и овладее Ключовете на Уирда и да унищожи цялото зло, което Кралят е причинил на цял Адарлан. И в тази тежка задача, единствената която може да ѝ помогне е леля ѝ - безсмъртната елфическа кралица Майев. Но за да се срещне с нея и да получи това, което иска тя трябва да премине през редица изпитания, да докаже , че е достойна за знанието. И Селена е готова да го стори на всяка цена, разбира се с помощта на Роуан от рода на Белият Зъб (ще ви разказвам за него малко по -нататък, имайте търпение). Селена е поставена на редица мъчения, изпитания и каквото още се сетите, но е решена на всяка цена да вземе каквото иска. Цената, която трябва да плати е да приеме коя всъщност е , да се научи да използва магията си и да я контролира, което не се оказва никак лесно. В крайна сметка, по - лесно е да обезглавиш някой и друг разбойник... Харесва ми как Селена нито за миг не се предава, въпреки че е на прага на отчаянието, в бездната на миналото си, приклещена от разкъсващите сърцето ѝ и душата ѝ спомени по миналото. Но само миналото ѝ може да ѝ помогне да изплува на повърхността и да продължи напред. Харесва ми как Сара е описала моментите на слабост и всичко, пред което се изправя и мога смело да кажа, че Селена вече не е момиченце, а жена - Кралица. С помощта на невероятният елфически принц Роуан, Селена успява най - накрая да преодолее бездната на отчаяние в която се намира, и да излекува разбитото си сърце. Малко по малко преоткрива себе си, а Селена Сардотиен - най -добрият асасин, вече я няма.Пред нас вече е Елин Ашривер Галантиус - кралица на Терасен.
"Тя бе Елин Ашривер Галантиус, наследница на два могъщи рода, защитница на славен род и кралица на Терасен. Тя бе Елин Ашривер Галантиус. И нямаше да се страхува."
Дориан
Не мога да пропусна да спомена и красивият принц на Адарлан - Принц Дориан. В тази невероятна книга, Сара проследява живота на главните си герои поотделно, и ако в предната книга Дориан, Селена и Каол се подкрепяха, бяха приятели и си помагаха, то в тази - уви, далеч не е така. Като се връщам и проследявам Дориан и неговият живот, след като Селена замина... Искам да се разплача. Дориан остана сам, макар и толкова израстнал като персонаж, той е отново изгубен. Най - добрият му приятел го предава, научава, че Селена е най - големият враг на кралството му... И нека не забравяме магията с която трябва да се справя и да научи да овладява. Тук съдбата му се преплита с тази на лечителката Сорша, която без да задава въпрости, без да го презира му помага. Изважда го от тъмнината, която го е погълнала. Ако трябва да съм честна, хареса ми факта, че Дориан се влюбва и толкова се зарадвах. Мислех си, че ще избягат заедно и ще заживеят някъде... Бяха толкова сладки заедно със Сорша... Докато Кралят не разбра... Сърцето ми се разкъса, защото Кралят без да му мигне окото просто обезглави Сорша пред очите на Дориан, за да го накаже... За да изпита удоволствие от това. И колкото и да ми се къса сърцето, няма как да пропусна факта, че Дориан беше толкова жертвоготовен, беше смел, опълчи се на Краля за да спаси любимата си и приятеля си. Постъпка, достойна за крал. И въпреки че обрата беше невероятен и ме остави със сълзи на очи и свито сърце, нямам търпение да разбера какво ще се случи с Дориан в следваща книга. Все пак Селена обеща, че ще се върне за него.
Каол
Каол никога не съм го харесвала. Ама наистина никога. Добре де, освен в случаите, когато беше със Селена. Имам чувството, че докато всички персонажи в книгата се развиват, израстват... то Каол си остава все същия - изпитва угризения за всичко, което е направил, самосъжалява се постоянно... Да не говорим за факта, че никога - ама никога не взема правилното решение. Поставя под съмнение всичко и всеки, живее в негов собствен свят и отказва да види какво всъщност се случва. Чак се дразня от педантичността му. Въпреки това, не мога да не пропусна факта, че е готов на всичко за да опази най - добрият си приятел Дориан, дори това да значи измяна към Краля и Короната. Изненадах се, когато Каол се съюзи с Едион, но това не променя факта, че Каол е едно ревливо, вглъбено в себе си момче. И ако някой дойде и ми каже обратното, много ви моля, ама прочетете книгата отново. Каол беше един от най - нелюбимите ми герои, защото нямаше никакво развитие в живота му. Разкъсван от угризения, съмнения и какво ли още не, той все пак реши, че щом Елин е кралица на Терасен, то не заслужава доверието му и е заплаха за Краля. Тази пендантична вярност към Краля и Короната и кралството е толкова банална и досадна, че отново ми се иска да вляза в книгата и да го удуша. Не мога и да преглътна факта, че вместо да отиде и да пререже гърлото на онзи отвратителен Крал на Адарлан, да отмъсти за Сорша и да спаси Дориан, той избяга... Пфу! И после ми кажете, че бил приятел. Аз на това приятелство не мога да му кажа, а пък за вас не зная. И въпреки факта, че извървя дълъг път, помогна на Едион в заговорите, направи всичко възможно да проучи загадката с Ключовете на Уирда и кулите на Краля, и дори факта, че целият му живот, преданост и вяра в Краля се оказаха лъжа - не мога да го оправдая. Не зная дали някога ще мога. Надявам се само в следващата книга героят му малко или много да осъзнае какво всъщност се случва и да избере правилната страна, защото наистина ще отида и ще му издера лицето, та да се осъзнае.
Едион
Идва време да ви разкажа малко и за новите персонажи, които Сара ни представи, и тъй като досега говорих за Едион и Каол, то ще ви разкажа и за него. В началото не харесвах Едион Ашривер. Не ми беше от най - любимите персонажи поради простият факт, че беше твърде арогантен и все кроеше някакви планове. Още повече ми се гадеше от това, че е верен на Краля. В последствие обаче... Чувствата ми към него се промениха. Сара проследи живота му и ме удиви колко е верен и отдаден на братовчедка си - Елин. Всичко, което е направил, което прави и ще прави е било за да защити каквото е останало от Терасен, и да види поне веднъж братовчедка си Елин.
"Едион Ашривер бе наричан вълк, генерал, принц , предател и убиец.Той бе всичко това и много повече.Измамник ,лъжец , мошеник- тези бяха любимите му определения."
Няма как да остана безразлична към Едион и определено нямам търпение да видя дали ще се срещне с Елин и какво ще се случи с него. Много ме натъжи факта, че Кралят го плени и ще го екзекутира за забава на кралството и назидание на бунтовниците, както и за да направи капан за Елин. Надявам се тя да се появи по-силна от всякога, да спаси Едион и да разкаже играта на Краля. Така де, като всяка приказка трябва да има щастлив край. Ще видим какво ще се случи.
П.С. Само добавям, че Едион наистина ми хареса като персонаж и нямам търпение да го видя в следващата книга. И не - не си падам по него, тъй като в сърцето ми вече се настани Роуан.
Манон
И така както я е подкарала Сара с новите герои..Няма как да пропусна и вещицата Манон Черноклюна. В началото изобщо, ама изобщо не харесах персонажа ѝ. Не ме грабна историята ѝ, много е далеч от типичния образ на вещица и магия, не ми хареса нищо. Беше ми толкова безразлична и никак интересна. Но трябваше да проследя и нейните действия, няма как да чета избирателно. Добре де, има, ама не искам. В последствие обаче ме заинтригува. Най - вече защото не е типичния вещерски образ - черна островърха шапка и черна рокля, котел и зелена отвара пред нея. Хареса ми как се стреми да изпълни заповедите на баба си, свирепа е, кръвожадна, но в същото време е далеч от своите сестри вещици. В крайна сметка ми хареса образа ѝ, и се надявам в следващата книга Сара да го доразвие, и мисля, че ще ми стане един от любимите. Хареса ми и как за Черноклюните казват, че уж се раждат без сърца, без чувства, но това, което видях от Манон в последствие с уивърна си определено ми прилича на чувства и емоции, които на пръв поглед не бива да са присъщи за водачката на клана. Е, ще я видим тази работа. Наистина ме заинтригува и нямам търпение да разбера каква е съдбата ѝ.
Роуан
Роуан... С две думи: обожавам го. В началото, когато Сара го представи, четях и си мислех: "О, мъфини, виждам Рисанд, само че в пълна противополжност на външния му вид!"
И наистина е така. Добре де, няма да изпадам в чак такива подробности, защото сигурно мога да ви напиша десет страници есе какви са приликите и разликите между Роуан и Рисанд (освен, че и на двамата имената започват с буквата Р). Роуан е типичният елф воин - смел, свиреп, силен, безсмъртен, красив.. Не мисля, че има нужда да продължавам с обясненията - надявам се ви стана ясно. Освен това, Роуан е строг, арогантен (както всички елфи, в това се уверихме поне хиляда пъти), студен, безчувствен и дори на моменти жесток. Но... Колкото повече продължавах да чета, историята да се развива пред очите ми, наистина разбирах защо е такъв. Роуан ми стана много, ама много любим - почти колкото Елин. Въпреки всичко, Роуан се постара да научи Селена как да контролира магията си, как да я овладее. Обожавах моментите, в които Роуан се грижеше за Елин, защитаваше я, а това мен ако ме питате си е много далеч от безразличие. Обожавах моментите им заедно, дори и това да значеше да чета как той се държи арогантно с Елин. И все пак,въпреки богатите описания на Сара, историята на Роуан ми се стори твърде кратка. Искам ОЩЕ! Трябва да науча още за него. Предполагам, ще получа, ама в следващите книги. Ох, сърцето ми се чуди дали да пърха или да се къса... Въпреки всичко, нямам търпение да го срещна в "Кралица на Сенките" и да видя какво им предстои на Елин и Роуан. А за вас... За вас ще оставя само следното изречение тук: "Ти си моя, Елин. До края."
Знаех, че финала на книгата ще бъде неочакван, бурен и много интересен. Не очаквах да бъде брутален. Макар на моменти действието да се развиваше бавно, то няма как да се сърдим на Сара, защото искаше да покаже героите в различна светлина - падението им, възхода и израстването им. След това - действието отново бушуваше с пълна сила. Книгата беше наситена с толкова много емоции, жертвоготовност, болезнени спомени, че сърцето ми се късаше и не мога дори да си спомня колко пъти успях да наводня страниците. Сълзлива история, какво да ви кажа, ама такава съм - прекалено много се вълнувам.
Сега обаче, нямам търпение да видя какво точно ще се случи след като Елин се завърне обратно в Рифтхолд и Адарлан и как ще бъде посрещната от Каол. Как ще реагира на новините за Дориан, ще успее ли да спаси Едион... Имам толкова много въпроси, че не знам дали Сара ще успее да им отговори. Мога само да разбера в следващата книга.
Оставям ви и оценката към книгата, и няма смисъл да сте изненадани. Няма как да бъде по - ниска.
Отдавам се на четене, Ангелчета! А вие ако искате да разберете какво ще се случи - прочетете книгите! Време е! Ако не искате пък, то тогава изчакайте следващото ревю!
ХоХо, - К.