Книжно ревю: "Софийски магьосници" от Мартин Колев

Здравейте Ангелчета!

След серията от чиклит ревюта е време да ви споделя малко и за книжните си преживявания от фентъзи света.

Право да си призная отдавна не бях чела съвременни български автори - обикновено наблягам на класическата българска литература.

Взехи си трилогията на Мартин Колев защото напоследък много хвалебства се изписаха за нея и изчетох наистина добри ревюта. Викам си, абе трябва и аз да я прочета, та да видя за какво е целият този шум. В крайна сметка, рядко се вдига шум около съвременните български автори, а като един такъв и мен самата ме гложди любопитство понякога.

Та, взех си я тази нашумяла трилогия, ама нека първо ви запозная с анотациите.

Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията основно обискира сладкарници, а изчезванията на столични магьосници зачестяват.

За щастие с разследването се заема легендарният Свилен Воев. Не му е лесно, все пак наскоро е бил зарязан от приятелката си заради някакъв знахар-женкар. На всичкото отгоре трябва да обучава на занаят младия Бриян, който случайно открива, че столицата е доста интересно място с невидимите си магически улици.

В мрака бродят сенки, сива котка изниква на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва… Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до любимата кръчма на Шестте кьошета. Стига да оцелеят дотогава.

„Най-реалистичният роман на годината!“

в-к „Магьосническо дело“

Страшна буря идва... Вятърът довява пленителна самодивска песен и разярени мълнии. Фанатичната банда на непокорните всява смут в столицата, а страховити създания обикалят Народния театър.  Здрачниците и зорниците усещат, че наближава голяма опасност, а странните инциденти зачестяват. Младият чирак Бриян Тенев попада в окото на бурята – станал е герой, всички го познават, но се чувства по-безпомощен отвсякога. Останал е без амулет след сблъсъка с демона на улица „Дъждовна“, Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му упорито се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на своя тайнствен и могъщ прадядо. Зад тази врата се крият всички отговори. Но дали Бриян знае правилните въпроси? „Който го е страх от змейове, да не ходи в книгата!“  в-к „Магьосническо дело“

Готови ли сте за ново приключение в света, покорил хиляди читатели?

Готови ли сте за завръщането на Ванина, Морков и цялата шайка?

Свилен Воев заминава за Витоша в търсене на душевен мир. Вместо това попада на вещерско сборище, призраци от миналото и заплаха, по-страховита от всичко познато. За да я предотврати, той ще трябва да се върне обратно в града.

Силите на мрака не са си почивали по време на отсъствието му. Гласът е събрал цяла армия и се готви да завладее София, а сетне ‒ и цялата страна. Свилен няма друг избор освен да се изправи пред външните и вътрешните си демони… и да се надява, че на сутринта слънцето ще изгрее отново.

„Този роман ще ви изненадва постоянно… освен ако не сте ясновидец.“

в. „Магьосническо дело“

Първата книга да си кажа честно към средата взе, че ме грабна. Рядко се вижда добър замисъл, особено при фентъзи жанра и то от български автор. Не са много тия дето пишат в тази сфера. Тук ще изкажа адмирации към Мартин.

Сюжета се развива бавно, но някак трябва да се навлезе в историята все пак, нищо, че темпото е малко по-бавно от това, на което съм свикнала. На самата история обаче, нещо сякаш ѝ липсваше. На места митологията и концепцията за софийските магове нещо куца. Така и не усях да си я представя. На места детайите бяха излишни и натоварени, а на други - крайно недостатъчни. Не, че и така не може да се получи нищо добро, но сякаш за доброто фентъзи си трябва и здраво проучване.

Очаквах много повече от към българският фолклор, защото все пак действието се развива в София. Това ми липсваше най-много, осъзнах след като прочетох и третата книга, а докато стигна до нея... Дори това е и главната причина да дам ниска оценка на цялата трилогия. Защото според мен, ако ще пишеш нещо, особено фентъзи, то си трябва проучване, а концепцията за софийските магове и слабата развръзка, и дори още по-слабото описание на силите им някак ми дойде насилено и крайно не на място. Можеше и още. Очаквах още. Дори много повече от слаби обяснения и не дотам прилично описани факти.

Донякъде мога да го отдам на липса на информация, но предвид богатият ни фолклор - можеше и да се получи нещо наистина епично, вместо смесица от български фолклор и посредствено копие на магьосника Хари Дрезден от Джим Бъчър. Стига само този наш фолклор да беше проучен и използван правилно.

Признавам, че не е никак лесно да се пише в този жанр - аз самата съм опитвала, но не е моето нещо и определено не е за всеки. Мартин Колев има дарбата за увлекателно писане, но откъм предаване на правилната концепция ми се струва, че малко още му трябва.

Няма да коментирам книгите поотделно, защото предвид всичко казано досега ще взема да се изкажа още по-грубо и негативно, а не искам. Ще споделя само, че някак щеше да е по-добре да бъде самостоятелна книга с повечко страници и една навързана и добре подкрепена история, вместо излишно хабене на думи и скучно съдържание, пренесено в три книги.

Много мислих относно това каква оценка да сложа. Хем ми се ще да е висока, хем да подкрепя и Мартин Колев, но за съжаление не мога, защото бих излъгала.

Може пък на някои от вас да ви допадне, но на мен обаче не успя. Ще оставя 3/5 звезди, но едната е единствено и само от уважение, че все още има млади, пишещи хора в България, които с нещо са успели да грабнат вниманието и любовта на българските издателства. За съжаление обаче шума около тази трилогия поне според мен бе ненужно повдигнат и излишно пресилен.

Ще ме извинявате, ако мнението ви не съвпада с моето, но в живота е така: всичко е въпрос на предпочитания, а аз винаги ви давам честното си и искрено мнение.

Ако пък искате да видите как Мартин се е справил - прочетете книгите. Може и да ви хареса.

Аз отивам да прочета някоя и друга книга, а вие не спирайте да четете!

ХоХо, - К.