Американски принцеси
Автор: Катрин Макгий
Страници: 416
Издателство: "Егмонт"
Оценка: 2/5 звезди
Любов. Драма. Корона. Дълг.
Това е историята на американското кралско семейство.
Те са великолепни и ужасно известни. Те са туптящото сърце на най-вълнуващия кралски двор на света.
Но зад паравана от пищни балове, елегантни рокли и привидно перфектни публични персони се спотайват скандални тайни. В света на този кралски разкош четири млади жени лавират между забранени романси, клюки и интриги, защото на карта е заложен целият им свят.
Здравейте, Ангелчета!
Познайте кой е тук с поредното ревю. Да, точно така - АЗ!
Този път обаче ще ви разкажа за "Американските принцеси" на Катрин Макгий.
След като вече се запознахте с анотацията, нека ви разкажа и какво мисля, след като я прочетох.
По принцип харесвам антиутопии. Доставя ми едно странно удоволствие, изпълва ме с удовлетворение от прочетеното и наистина с нетърпение я взех от рафта. След това разочарованието набързо се намести.
Макар концепцията да не е лоша, идеята да е малко по-различна, много неща ми липсваха. Тук е моментът да спомена, че по принцип харесвам книги, написани от множество гледни точи и объркващи в своята непоследователност, която те изпълва със странно чувство на задоволство, защото всичко е толкова хаотично, но и логично.
За съжаление обаче, опитът на Катрин Макгий не ми се понрави. По-скоро ми напомни на една пошла смесица между "Луди Богаташи" на Кевин Куан в своята хаотичност и "Изборът" от Кийра Кас в своята не чак дотам антиутопична и различна представа за Америка и американското кралско семейство. Но много лоша имитация.
Четях и се чудих дали вината си е изцяло моя и вече съм изчела твърде много книги и всичко вече започва да ми звучи еднакво.
Липсваше ми оригиналност, на моменти дори логика между прехвърлянията и скоците отминалото в настоящето, а дума не може и да става за действията и мислите на героите. Да, героите нямат личностно израстване, нямат характер и всичко е много повърхностно и безчувствено, макар чувствата им да са пресилени до степен на раздразнение, баналност и досада. Някак нереални в опита си да бъдат истински и да докоснат читателя.
Жалко, защото идеята е дяволски добра, анотацията също. Просто сюжета ми се стори недоразвит и не чак дотам изпипан и добре обмислен. Просто пръснати факти, преплетени заедно и от някъде измъкнати нелогично обяснени чувства.
Предполагам е възможно на някои от вас да се хареса, но аз ще оставя само две звездички, защото все пак корицата е донякъде сполучлива. С огромно съжаление обаче ще оставя и тази книга на рафта с книжни разочарования.
Ако пък случайно вече сте я прочели, моля, споделете с мен мислите си. Ще ми бъде интересно да прочета мнението ви.
За сега ви оставям и отивам да прочета още някоя и друга книга с надеждата този път да не се разочаровам.
А вие не спирайте да четете!