Книжно Ревю: "Мрачните Красавици" от Меган Шепърд

Книга: "Мрачните Красавици"

Автор: Меган Шепърд

Страници: 400

Издателство: "Егмонт"

Открадни заклинанието. Съхрани магията. Изпревари времето.

Анук мечтае да бъде като Хубавите - да носи дрехи по последна мода, да кара бързи коли и да притежава свободата да се влюби. Но тя не би могла да постигне нищо от това. Защото Анук не е човек. Тя е зверче - животинка, превърната чрез магия в човешко момиче, завинаги пленена между стените на парижкия си затвор и служеща на своята повелителка Мада Витора.

Всичко се променя, когато Анук открива вещицата в локва от кръв - и е обвинена в нейното убийство. Сега Анук и останалите зверчета трябва да открият истинския убиец, преди преобразяващото заклинание да изчезне. Ако се провалят, те ще изгубят единствения живот, който някога са познавали... но ако успеят, ще се сдобият с по-голяма сила, отколкото някой изобщо е мечтал да притежава.

Потопете се в свят, в който тайните са погребани надълбоко, приятелите се превръщат във врагове и всичко - дори човечността - се заплаща скъпо.

Здравейте, Ангелчета!

Най - накрая дойде ред да напиша ревю и към тази книга.

А сега, четете внимателно и се потопете в мрачния и толкова красив свят, който Меган Шепърд е изградила в тази невероятна и запленителна приказка.

Това е една от онези книги, дето анотацията и корицата ти обещават какво ще намериш вътре. Да, беше толкова добра! Напълно се влюбих в невероятните герои, вълнуващият и красив свят, и невероятният хумор и желание за живот на героите (въпреки че са обречени на смърт).

Толкова много ми хареса, че бих прочела поне още двайсет такива книги, ако Меган желае да напише.

Описанията са толкова живи, че те пренасят в света на магия, и можеш за момент да си помислиш, че наистина си там; че усещаш всичко със сетивата си; че виждаш красивите цветове около себе си и можеш дори да почувстваш материята на якето, което Анук толкова харесва.

Хареса ми замисъла на книгата - написана от гледната точка на мили животинки, омагьосани да бъдат хора. Можеш да усетиш жаждата им за живот, за знания, да открият света, който виждат пред себе си и множеството възможности, които се разкриват пред тях.

Нека преминем към самото съдържание. Да, ще има спойлери, така че да не кажете после, че не съм ви предупредила.

Имаме една вещица - арогантна, жадна за власт и сила, могъща... Абе типична вещица, която омагьосва пет животинки които да ѝ служат. Само че вещицата бива убита, а зверчетата имат три дни за да намерят някой, който да направи нова магия, за да може те да останат хора. Иначе...

Нямаме никаква идея кое зверче какво е, знаем само че истинската им форма е вълк, сова, котка, мишка и куче. Имаме краен срок и часовника тиктака, а с това напрежението нараства.

Определено се влюбих в Анук с развитието на историята. Тя е толкова мила, плаха, свенлива и толкова въздържана... И изведнъж се превръща в борбена, бойна и толкова... Аххх.. Обичам Анук! Тя остана толкова тиха, кротка и спокойна, но същевременно доби увереност в себе си и възможностите си и не се остави да бъде мачкана. Повярва в себе си и за миг не спря да вярва, че може да промени съдбата си. Че е нещо повече от това, което всички ѝ повтарят че е.

Приятелите ѝ звечета обаче не остават по- назад от нея.

Крикет е като по - голямата сестра, тотална противоположност на Анук; омагьосана за да бъде умел крадец но пък същевременно толкова дръзка, нахална, саркастична, забавна ,че няма как да не я заобичаш.

Бо - Е, разбира се че трябва да има и любовен интерес към някой от героите, въпреки че е малко трудно да се повярва в един тридневен любовен романс... И все пак.. Да, добре, той може и да е грижовен, мил и добър с Анук, ама.. не ми хареса като персонаж. Поне лично аз не видях нещо хубаво у него предвид колко е себичен, прекалено вглъбен в това да предпази Анук дори от въздуха; е, малко интригант си пада и доста я лъга... Да, Бо не ми хареса.

Люк - всъщност през по - голямата част от книгата липсва, а Анук през цялото време го споменава и се впуска да го търси. Да, Люк е една мистериозна личност; по - големият брат, който всички обичат и нямат търпение да се върне. Анук го боготвори и вярва, че той има отговорите на всички въпроси.

Хънтър Блек пък е обучен асасин който още от началото започва като лошият герой и е изключително близък със сина на вещицата. Толкова много смесени чувства имам към Хънтър Блек, но все пак успя да ме изненада и приятно. Уф! Какво да се прави, трябва да обичаме антигероите.

Виго не е зверче. Той е сина на вещицата, или по - скоро дете, което тя е откраднала и ползва за кръвна банка за своите коварни магии. Виго е изключително разглезен и покварен. Определено не го харесах... Дори го мразех. Е, поне го мразех докато не стигнах края на книгата. Тогава с пълно гърло крещях 'Давай, Виго!'.

В книгата се намират толкова много други персонажи, които просто ми е трудно да спомена, пък и ревюто ще се проточи толкова много...

Ако не сте прочели книгата все още, то пригответе се за следното:

Магия, ама толкова много магия, че свят ще ви се завие.
Магьосници, заклинания и един стар, забравен свят примесен с модерното.
Париж! Магнетичния, красив и омагьосващ Париж!
Първо сладкишите и тортите , а след това бягай за да отървеш кожата си и да останеш жив.
Сложни семейни взаимоотношения.
Злодеи, който се оказват добри в края на краищата.
Миличко, наивно, сладичко зверче, което се оказва невероятно смело.
М А Г И Я.
Подли и долни постъпки от зли герои, които първоначално се държат добронамерено и мило.
Вкус към висшата мода. Е, все пак сме в Париж!
Невероятен, красив, мрачен свят, който те поглъща и не искаш да излезеш от там.
Лъжи, интриги и убийства.

Мисля, че ще остана завинаги влюбена! Тази книга определено възбуди цялото ми въображение като се започне от невероятните обрати примесени с антична и опасна магия, красивите и мрачни светове вплетени в едно, до пленителният привидно луксозен фон и интригуващите герои, за който човек би умрял.

Сюжета е уникален и никога не съм чела нещо подобно. Погледа на героите е от съвсем различна гледна точка и точно това успя да ме плени най - много.

Определено според мен това е книга, която си струва да се прочете. Да, може и да има някой и друг куцащ момент, но не мога да си изкривя душата - прочетох я на един дъх и все още съм запленена от красивия, вълнуващ, динамичен и мрачен свят, който Меган разкри пред мен. И да, с нетърпение чакам да прочета и следващата книга, за да разбера дали Анук ще успее да върне приятелите си.

Като оценка ще дам на книгата 4 / 5 звезди, тъй като че ли нещичко не ми достигна за още една звездичка. Не зная, може би ще да се дължи на не чак до там добре изградените персонажи на зверчетата. Е, да знам че все пак са зверчета, ама сякаш им липсваше индивидуалност... Въпреки че имаха някаква, която беше доста натрапена.

Независимо от всичко аз все пак се забавлявах и страшно много се влюбих в тази мрачна приказка.

Оставям ви засега, защото имам куп други ревюта дето да напиша. Пък и книжарницата ме очаква със своите нови предложения и аз съм изключително отдадена на изкушението да попълня книжната си колекция.

Ще се видим в следващото ревю, Ангелчета!

А дотогава не спирайте да четете и не забравяйте: A book a day keeps the reality away!