Книжно Ревю: "Къде си Ромео?" от Александра Потър

Книга: "Къде си Ромео?"

Автор: Александра Потър

Страници: 295

Издателство: " СББ Медиа АД"

Пътят към истинската любов никога не е бил гладък и безавариен…

Джулиет вече се чуди дали дългогодишният й приятел Уил не е изгубил желанието си за живот, а с него и чувствата си към нея, когато се случва немислимото – той й връзва тенекия на Свети Валентин. На всичко отгоре някакъв кретен в спортна кола я опръсква цялата с дъждовна вода, оглежда я едно хубаво и просто изчезва. А кретенът е от онзи тип разкошни мъже, за които си мечтаеш, че един ден ще подкосят краката ти и никога няма да забравят Свети Валентин или годишнина. За капак, в офиса се вихри люта битка за голяма рекламна кампания и Джулиет трябва да я спечели на всяка цена.  

Дали един романтичен уикенд във Верона с най-върлия й конкурент за рекламната кампания ще се окаже разрешението на всичките й проблеми, или напротив, ще доведе живота й до пълна и окончателна катастрофа?

Здравейте, Ангелчета!

Ето ви едно ново ревю.

По принцип не съм особен фен на типичните чиклит романи. Някак си ми идват твърде захаросани, твърде сладникави, абе... твърде предвидими и еднообразни. Няма я тръпката, напрежението, интригите и всевъзможните опасни ситуации.

Незнайно защо обаче напоследък твърдо съм се фокусирала върху точно такъв тип романи.. Да ми се чуди човек.

Въпреки това, реших се да прочета тази книжка, докато си лежах в леглото и събирах сили за "Кралство на Пепелта". Да, все още не съм събрала,ама пък ми хрумна невероятната идея да взема да прочета цялата поредица отново и чак тогава да прочета най - накрая "Кралство на Пепелта". Ох, аз май се отплеснах. Щях да ви разправям за Ромео и Жулиета, ама в едно по - модерно време.

Тъй де, казвах ви че не съм фен на тия типични малки чиклит романчета. Много захар,много шоколад, много сълзи. Е, сълзлив читател съм си, какво да се прави.

Започнах я с огромни предубеждения. Въпреки че е само двеста и няколко странички, незнайно защо трудно се четеше. Не е като да нямаше моменти, в които да не ми хареса, ама героите бяха някак недоизпипани. Любовната история ми куцаше... Абе много кусури, много нещо.

После взех че се отплеснах и се задълбочих в четенето. Е, от прочетеното разбрах, че това не е съвсем типичния чиклит. Да, има тръпка, има вълнение, макар действието да се развива бавно.

Александра Потър ни показва по един малко нетипичен начин, че успешната връзка не се гради на вълшебства, магия, феи и желания. Не се гради и на сладникави приказки, любовни обяснения и обещания. Връзката се гради с време, търпение, усилия, жестове, жертви и разбирателство. Любовта не е тръпка, желание, страст и няколко прекрасни нощи в леглото; и със сигурност не е подаръци, луксозни почивки, кутия бонбони и бутилка шаманско.

И макар бавничко да се чете, понякога дори трудно, трябва малко да вникнеш в историята на една модерна Джулиет, която от дългите години в една връзка е малко отегчена, недооценена и изпълнена със съмнения. И колкото изкушаващ да е Ромео, богат, невероятно секси и греховно чаровен, той май че не е истински.

Минавайки през страниците на книжката, някак си те кара да се замислиш над нещата. Особено ако си в положението на нашата модерна Джулиет, на която ѝ липсва онази разпалваща искра, която влиза не само под кожата ти ами и дълбоко в душата ти. Е, никой не е казал, че в любовта е само рози, дъги и еднорози. Понякога има и сълзи.

И след като прочетох тази книжка, дори аз самата за себе си направих равносметка - кое е важно, кое не е и кое трябва да се цени и да се пази. Особено в любовта.

Ако се чудите дали пък четивото си струва - поне за мен определено да.

Май ще я прочета още няколко пъти - все още не съм сигурна.

И все пак трябва да дам някаква оценка на книжката и смятам, че в този случай 4 / 5 звезди са си напълно заслужени и оправдани.

Ако пък случайно и вие си търсите чиклит, който няма да ви завладее, няма да ви разсмее, но пък ще ви накара да се замислите върху любовта, ей така - съвсем неусетно, то определено препоръчвам!

Оставям ви тук и отивам да напиша още някое и друго ревю!

До следващият път!

ХоХо, - К.