Книга: "Проклятие за Мрак и Самота"
Автор: Бриджит Кемерер
Страници: 480
Издателство: Егмонт
Принц Рен, наследникът на Ембърфол, е прокълнат. Принуден да повтаря есента на осемнадесетата си година отново и отново, той може да бъде спасен единствено от любовта. Но в края на всяка една есен, той се превръща в чудовище, унищожаващо всичко и всички. И след толкова много провалени сезони, кралството и хората му едва оцеляват.
Животът на Харпър никога не е бил лесен, но тя се е научила да оцелява. Не позволява на нищо да се изпречи на пътя ѝ – дори на церебралната парализа, от която страда. Когато попада в света на Рен, вече нищо не е както преди. Могъщи сили се изправят срещу Ембърфол и ще е нужно нещо повече от разваляне на проклятието, за да спре разрухата.
Здравейте, Ангелчета!
След приключението ми със семейство Роял имах нужда да се потопя в нещо приказно и различно.
Още от момента, в който разбрах че книгата ще бъде преведена и тук нямах търпение да я закупя - всеки ден дебнех нетърпеливо в любимата си книжарница с думите “Тук ли е? Пристигна ли?” и си тръгвах разочарована. До момента в който момичетата ми съобщиха добрата вест и аз гордо замъкнах книгата у дома.
Известно време се чудих дали да я започна, но реших да прочета поредицата “Двор от Рози и Бодли”, после пък се захванах със семейство Роял и тяхната драма и то… време не остана.
След като семейство Роял ме разбиха, имах нуждата да се впусна в някое вълнуващо пътешествие и взех та най - накрая прочетох “Проклятие за Мрак и Самота”. Определено не очаквах да се натъкна на такова нещо и то в най - добрият смисъл на израза.
След прочита ми на първите две глави от книгата, първата ми мисъл беше: “Моля те, моля те, моля те не ме разочаровай!” и на инат продължих. Никога не бих съжалявала, че съм прочела тази книга!
Запознаваме се с принц Рен, омагьосан от зла магьосница да се превръща в звяр и ако не успее да развали проклятието, сезона започва отново. И така триста двадесет и седем сезона. Звучи интересно, нали? Повярвайте ми - така е! Това е един нов поглед над класическата приказка “Красавицата и Звяра”, а аз определено съм луда по нея и всичките ѝ варианти и преразкази.
Принц Рен няма надежда, че изобщо някога ще развали проклятието и вече почти се е предал. Затворил е границите на кралството си и никой не се доближава до замъка му. Няма и никакви слуги - останал е само с най - довереният си човек Командир Грей, който има за задача в началото на сезона да отмъкне момиче, с надеждата, че Рен ще успее да развали проклятието.
Още от първите страници книгата и обрисуваният свят ме омагьосаха и я изчетох на един дъх.
Грей трябва да доведе поредното момиче, което Рен да ухажва и омае, за да развали проклятието. Вместо това обаче се натъква на Харпър - непоколебима, ината, неустрашима и въпреки недъга си - изключително бойно настроена. Добре успя да подреди Грей, а пък и аз не мога да отрека, че се посмях. За Харпър това е изцяло нов свят - напълно различен от модерният Вашингтон, а живота ѝ не е никак лек. За нейно нещастие обаче не само е отвлечена далеч от майка си и брат си, ами и се озовава в кралството на Рен - Ембърфол.
Да ви кажа честно, останах много приятно изненадана от сюжета, защото авторката толкова много се придържа към познатата ни вълшебна приказка, и същевременно всичко е толкова различно и ново.
Е, нямаше ги типичните омагьосани мебели и моят любим Чип, но пък за сметка на това Рен си има цял омагьосан замък и Грей, който по чудо е оцелял измежду бруталните атаки на звяра. Света в който бях въвлечена е точно това от което имах нужда - красив, романтичен, различен,приказен. На моменти толкова много ми приличаше на “Двор от Рози и Бодли”, че имаше период в който просто четях за Рен, ама пред очите ми беше Тамлин. А на вас случи ли ви се? Добре де, може и аз да съм луда. Ама пък имаше толкова много прилики, че по едно време бях като хипнотизирана.
Грей ми хареса като персонаж - лоялен до мозъка на костите си, смел, храбър, но пък и не премълчава истината. Остави ме с изключително добро впечатление - дори май го харесах повече от Рен. Добре де, не е май, ами направо си го харесах повече и все се надявах Харпър и Грей ами.. да са нещо повече от приятели. Ама няма как Харпър да развали проклятието ако вземе че се влюби в Грей вместо в Рен… Пък и Грей толкова добре се държа с Харпър - дори я обучи как да се бие и да мята нож. Да, смело мога да кажа, че тази адаптация ми харесва много повече, дори и в лицето на Рен да виждах Тамлин, а пък в образа на Грей да си представях Као. Да, казвам ви - явно поредиците на Сара толкова са ми влезли под кожата, че тотално са ми объркали мозъка.
Само не знам защо злата магьосница Лилит толкова много ме грабна и непрестанно ѝ се възхищавах, нищо че е безумно отвратителна. Представях си я в образа на Малефисент или нещо подобно… Казвам ви, има нещо сериозно сбъркано с мен. Май трябва да си дам малко почивка от тези книги. Ха-ха. Как пък не!
Преразказа на Бриджит Кемерер е една модерна приказка, в която момичето се явява като принцесата на бял кон, готова да развали проклятието и вместо да убие дракона - го опитомява.
Не мога да кажа, че в книгата имаше лоши моменти, тъй като аз самата не успях да намеря такива, или може би съм била прекалено омагьосана от Лилит.
Хареса ми това, че независимо че Харпър е въвлечена в този нов свят, и че именно тя трябва да развали проклятието на Рен, тя все пак се впуска с пълна сила в приключението и се съгласява. Успява да види какво точно се крие под повърхността - вижда у Рен един силен мъж, който е готов на всичко да опази кралството от самият себе си, състрадателен. Дори и вече Рен да се е предал, Харпър повярва в него и му вдъхна сили да се бори. Защото тя бе готова да се бори заедно с него - да защити кралството му, да вдъхне надежда както на него , така и на поданиците му. Харпър е едно момиче с несломим дух, непримирима, виждаща толкова много в човек, който сякаш е изгубил себе си. Харпър, която превръща своя недъг в предимство и не се оставя това да я събори духом; не се предава и успя да обедини всички в кралството на Рен; показа му че поданиците му не са спрели да вярват в него и са готови да се борят рамо до рамо с него; вдъхна на Рен сили и надежда за един по - добър свят и го накара да се бори за нещо повече. Харпър, със своята честност, милосърдие, непоколебимост и безстрашие успя да влезе в сърцата на всички и малко по малко дори се влюби в Рен, макар че аз си мислех, че ще се влюби в Грей.
Толковa много се изненадах, когато Харпър поиска да се срещне с магьосницата Лилит,а когато видя какво Лилит причинява на Рен, се застъпи за него - нещо, което никой друг не е правил никога досега. Нахвърли се върху Лилит и в яростта си запрати по нея кинжал, само и само за да защити Рен от Лилит и да го пусне. Определено искам с това момиче да сме приятелки!
Принц Рен, макар и самовлюбен, арогантен и на моменти жесток, ми направи също много добро впечатление и много си го харесах. Въпреки че е извършил толкова много лоши неща и вижда най - лошото и най - грозното в себе си, проклятието е успяло да го промени и почти да го пречупи. Харпър обаче вижда у него не само лошото, но и доброто. Не го съди, приема го такъв, какъвто е. И разбирам,че не напразно Грей е останал толкова време до Рен. Ако трябва да сравня Рен и Тамлин… Ами то няма как да ги сравня.. Тамлин е отвратителен! Но нека се върнем на Рен… Като че ли надеждата, която Харпър вдъхна у него сякаш май не е достатъчна. Лилит с всеки изминал ден го тормози повече и повече и като че ли успява да го пречупи. Добре че Харпър не се отказва лесно. Явно това е достатъчно, защото Рен се влюби в нея, дори и той да не го осъзнаваше на моменти и да не го приемаше.
Изненадах се, когато Лилит заяви на Харпър, че майка ѝ и брат ѝ са в смъртна опасност и я заведе за момент обратно, да ѝ покаже една отвратителна картинка. Подло… Много подло от страна на Лилит, защото много добре знаеше, че Харпър ще поиска да се върне обратно, а с това и единственият шанс на Рен да развали проклятието. Но Рен беше този, който взе решението да отпрати Харпър обратно у дома при семейството ѝ. Дори я изпрати с достатъчно средства и бижута, за да може да помогне на брат ѝ. Да, Рен е не само влюбен, но и благороден - постави Харпър пред единственият си и последен шанс да развали проклятието. Абе, я ми дайте един Рен и на мен!
Не мога да кажа,че в този момент не се разплаках. Ако дори се опитам да го отрека - това ще е лъжа. Пък и без това винаги плача точно на тази част от “Красавицата и Звяра” независимо дали ще е оригиналната приказка, филма на Дисни или която и адаптация да е. И безкрайно много се зарадвах, че Харпър все пак е влюбена в Рен, за да се върне обратно и да го спаси.
(Чутвствах се ето така - Снимка 1 от ляво).
Да, имаше известни премеждия… Като например това, че Грей се появи на вратата ѝ почти умрял, с отвратителни рани; брат ѝ и гаджето на брат ѝ далеч не вярваха, че Грей и Рен и тяхното кралство са истина; в крайна сметка Грей, Харпър, брата на Харпър - Джейк и гаджето му се върнаха в Ембърфол само за да открият, че са във страшна война; Рен пък се превърна в звяр - Дракон, за да сме по - точни; и никой няма представа как Харпър ще успее да оправи нещата - да предотврати войната и да спре Рен от това да унищожи кралството си. Ако преди това Рен не я изяде разбира се.
Не се притеснявайте, и тази приказка завършва с щастлив край - малко нетипичен, но щастлив. Поне за Рен и Харпър, де.
Така като гледам, доста съм се поразтегнала с това ревю, а ми се ще толкова много още да ви разкажа от случилото се, толкова много локуми да разтегна, ама май ще трябва да се поспра, защото едва ли ви се иска да четете до безкрай. Ха! А аз си мислех, че за Рисанд и Фейра мога да говоря по цял ден…
В заключение (което едва ли ще е кратко) ще кажа, че това е една модерна, нетипична приказка, която ме въведе в опияняващо, спиращо дъха приключение. Свят , толкова наситен в своята обикновеност; изпълнен и пропит с магия и очарование; толкова различен, необикновен, романтичен, красив, пленяващ, който ме остави замечтана и дълбоко докосната. Ех, ще ми се да има повече такива книги, които оставят дълбок и траен отпечатък в душата ти и направо те омагьосват, та да няма как да се отърсиш.
Определено няма как да дам по - малко от 5 / 5 златни звезди за това пленяващо ума и сърцето магическо изживяване и смело заявявам, че тази модерна приказка трябва задължително да бъде прочетена!
А сега ви оставям и отивам да се потопя в ново, необятно, изкушаващо магическо приключение.
П.С. Нямам търпение да излезе следващата част на тази поредица и да ме омае, а дотогава сигурно ще прочета книгата поне още двайсет пъти (може и двеста, зависи от настроението ми).
Ще се видим в следващото ревю!