Книга: "До всички момчета, които съм обичала"
Автор: Джени Хан
Страници: 293
Издателство: "Ибис"
Оценка: 3/5
Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!
Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…
Здравейте Ангелчета!
Като част от тазгодишното предизвикателство The Reading Rush избрах трилогията написана от Джени Хан - "До всички момчета, които съм обичала".
Тъй като гледах филма няколко пъти и наистина ми хареса, реших че няма по - идеално нещо от това да прочета книгите към филма. Дори си мислех че ще бъдат по - хубави... Очакванията ми бяха наитина големи.
Мислех си и да напиша три отделни ревюта за всяка една от книгите но... Май не ми се ще да се впускам в цели три детайлни негативни ревюта, защото точно това бяха за мен книгите.
Никога не съм мислела, че филмовата адаптация към книга ще ми хареса повече от самата книга, но ето че и това се случи.
"До всички момчета, които съм обичала" - това е първата част от трилогията и филмът е базиран върху нея. Имаше доста спестени сцени във филма, които пък присъстваха в книгата. Винаги има разлики, няма как но наистина очакванията ми бяха по - високи.
Лара Джийн беше сладка, готина и наистина ми хареса във филма. До тук добре. В книгата обаче... Държанието ѝ е като на 13-годишна, а на моменти дори можеш да си помислиш, че е на 80. Романс? Никакъв. Очаквах да е сладникава, лека, романтична... Не намерих нищо такова. Ако за автора романс означава да си влюбен едновременно в бившето гадже на сестра си и да се съгласиш да се преструваш, че си гадже на най - популярното момче в училище за да накара неговото бивше гадже да ревнува... Ъм... Да. Някъде ми се губи нишката тук. И да имаш за най - добра приятелка разкрепостена, разхайтена тийнейджърка която постоянно пие и прави безразборен секс... Неее. Определено не намирам сюжета за привлекателен. Ни най - малко. Очаквах писмата да изиграят огромна роля в книгата. Но не. Те бяха просто като пълнеж, който уплътнява празноглавия сюжет и вмъква някаква свежест в тъй скучния и инфантилен живот на Лара Джийн.
На всичкото отгоре книгата няма край. Лара Джийн зарязва Питър и това е.
Книга: "П.С. Все още те обичам"
Автор: Джени Хан
Страници: 272
Издателство: "Ибис"
Това е втората част от трилогията. Тук Лара Джийн се сдобрява с Питър и започват да излизат - този път наистина. И аз наистина очаквах ли очаквах романс... Очаквах нещо, което да ме развълнува. Очаквах нещо, с което Лара Джийн да ми покаже, че поне малко е порастнала... Имах чувството, че пред мен се развива филм от 50-те години с някое дванайсет годишно момиченце. Лара Джийн си е все същото дете, което сякаш е застинало в света, когато е била на осем и това е то. Питър пък още по - малко ми хареса с това неговото непостоянство и тичане обратно при Джен. Абе, като цяло наистина, ама наистина очаквах повече...
Книга: "С обич, завинаги, Лара Джийн"
Автор: Джени Хан
Страници: 296
Издателство: "Ибис"
Третата и последна част от трилогията. Защо ли изобщо си помислих, че тук ще да е нещо по - различно?! Очаквах някакъв наистина добър финал. Очаквах нещо, което ще оправдае мъчението ми през предишните две книги и очакванията ми за подобаващ финал. Само с очакванията си останах.
Накратко: нямаше никакъв конфликт в книгата. Джен не присъстваше; Джош е някъде си с новото си гадже; за сметка на това имаме прекалено изобилие от домошарският живот на Лара Джийн, която се изживява като 80-годишна баба; трите сестри са доволни и щастливи от невероятният семеен живот; новата жена на баща им също е на хоризонта; Джон Макларън напълно липсва. Това просто беше някаква потресаващо домошарски скучна история за Лара Джийн и ежедневието ѝ с Питър. Защо?! Питах се защо?! 296 страници по - късно аз все още се чудих.. Защо?!
В заключение ще кажа само няколко неща. Мислех си да напиша отделно ревю за всяка една от книгите. Но това ще бъде много лоша идея, предвид колко съм разочарована. Като се замисля, от Джим Бъчър и Алисън Ноел насам не се бях разочаровала от книга. Напоследък обаче много такива ме разочароваха: като започна от "Един нов свят", мина през "Евърлес" и "Краткият втори живот на Бри Танър" и стигна до тук.
Гледах няколко пъти филмовата адаптация към първата книга "До всички момчета, които съм обичала" и наистина си мислех, че книгите ще ми харесат също толкова,колкото и филма. Не предполагах обаче, че филма ще бъде по - хубав от книгите, а с такова желание ги взех ... Наистина исках да ги харесам. Много ми се щеше. Но сякаш концепцията за непораснало 16-годишно момиче, живеещо в свой собствен свят, с държание ту на 8-годишна - ту на 80-годишна; с твърде инфантилно поведение и изкривено разбиране за заобикалящият я свят не ми се стори правдоподна история. Нито пък ме грабна. Може би ако бях на 12-13 години щеше да ми хареса този сладникав, розов, бонбонен и захаросан свят с твърде изкривени разбирания що е живот в гимназията, романтика и като цяло отношения със семейство/гадже/приятели.
Да си ви кажа направо сестрата на Лара Джийн - Кити ми хареса двеста пъти повече. Някак на фона на всички безсмислени, нереалистични неща около Лара Джийн и Питър - Кити беше доста по - добър персонаж. Поне на мен ми допадна.
Наистина би ми се искало да дам повече звезди за поредицата... От все сърце ми се иска, но дори и по - малко щяха да бъдат, ако не бях гледала филма първо.
Не мога да кажа, че беше загуба на време прочита на поредицата, но няма как да кажа и че я харесах... Ще я прочета ли отново? Твърдо не. Наистина не оправда очакванията ми, а предвид че гледах филма първо и толкова ми хареса... Определено мислех, че книгите ще са върха. Само се надявам да не се разочаровам и от вторият филм, който в момента е в процес на заснемане.
Е, ако вие все пак се чудите дали да я прочетете - давайте. Няма да ви спра и нека негативното ми мнение не влияе на вас. Може пък да ви хареса... Ако сте на 12 или 13. Кой знае?
Смятам да приключвам с това ревю, че доста дългичко стана, макар да не исках да навлизам в излишни подробности, че иначе голяма каша щеше да стане... Пък и доста негативизъм на едно място не е на хубаво.
Оставям ви и ще се видим в следващото ревю!
ХоХо, -К.