Книга: "Мираж"
Автор: Сомая Дауд
Страници: 320
Издателство: "Егмонт"
Оценка: 2/5 звезди
НЕЙНОТО СОБСТВЕНО ЛИЦЕ Е НЕЙНИЯТ ВРАГ.
В свят, доминиран от бруталната Ватийска империя, осемнайсетгодишната Амани разполага само с мечтите си. Тя бленува за живота, който е царял преди нашествието, за свободата да пише поезия и да пътешества отвъд изолираната си луна.
Приключението, на което Амани се надява обаче, не е онова, което я намира. Тя е отведена в имперския палат, а причината за това е почти идентичната ѝ външна прилика с полуватийската принцеса Марам. Принцесата е толкова мразена, че има нужда от двойник – някой, който да се представя за нея и да бъде готов да умре в изпълнение на тази задача.
Амани няма избор. Тя е пленница, а трябва да се превърне в принцеса... Ситуация, при която дори едно погрешно движение може да стане причина за смъртта ѝ.
Здравейте Ангелчета,
Как сте днес? Надявам се добре.
Аз като един истински запален читател от доста време се каних да прочета "Мираж" от Сомая Дауд. Нарочно не бях чела ревюта или мнения, защото исках да си създам свое собствено, а пък и рейтингите в Goodreads бяха наистина добри. Мислех си, че сигурно ще е поредната "хайпната" книга, но все пак може да ми хареса. И реших да ѝ дам шанс.
Най-голямата грешка в историята на четенето... или поне през този месец.
Наистина скоро не се бях разочаровала от книга.. Това беше преди да хвана "Мираж". Ей, да знаете, имах огромно желание да я прочета. Още повече ми се щеше да я харесам...
Какво да се прави, понякога хубавата корица не означава хубава история или пък добър сюжет.
Разочаровах се повече дори и от "Евърлес", а "Евърлес" наистина не ми хареса. Е, нищо не може да се сравни с разочарованието ми от "Буреносен Фронт" на Джим Бъчър, но това е една много далечна тема, която предпочитам да не отварям в този пост.
Така, време е да ви разкажа защо точно не успях да я харесам и какво ме разочарова.
Първите 120 страници бяха истински кошмар. Историята сякаш беше застинала на едно място. Запознаваме се с Амани, която живее в една далечна реалност, на различна планетарна система. Трябваше да има някаква препратка към миналото, или пък далечното бъдеще... Или нещо фантастично.. Абе, и аз не мога да определя какво точно трябваше да бъде, но със сигурност на мен лично ми заприлича на различна галактика в далечното бъдеще, с препратки към Третият свят. И не ми хареса. Никак даже.
Обстановката е представена с прекалено много описания, но не е нищо съществено. Насред описанията и уж дълбоките мисли идващи от автора, няма ясно изградено минало или зрънце информация, която да служи като препратка за галактиката в която се случват нещата. Може и пък да е имало, но от отегчение на мен да ми е убегнало.
Минаваме на следващата точка. С риск да прозвуча грубо или да бъда упрекната в расистки изказвания или всякакви други производни, държа да отбележа още от сега: Аз НЕ деля авторите по раса, цвят на кожата, етнос, политически възгледи и всичко, което може някой да счете за расизъм. За мен е важно автора да бъде наистина добър в това, което пише и написаното наистина да ми хареса.
След като изясних този въпрос, продължавам нататък с ревюто. Светът не беше никак добре изграден. Не присъстваха достатъчно разяснения по този въпрос, нито препратки към миналото. Само откъслечни детайли, от които човек няма как да добие почти никаква представа. Минаваме и към всички онези думи и изрази, които би трябвало да принадлежат към различна култура, с която е напълно възможно читателя да не е запознат. Защото аз като такъв, не бях нито запозната с повечето изрази, а дори някои от най-обикновените детайли идващи от различна култура, не бях ги и чувала. Нямаше бележка от редактора, от преводача или каквото и да е обяснение. Това допълнително затрудни четеното ми и трябваше в едната ръка да държа книгата, а в другата да стоя въоръжена с телефона си и с Google в ръка, та да мога да схвана какво точно се случва.
И ако за автора такова нещо е напълно нормално, то преводача да се беше погрижил да ги сложи тия пояснения като бележки, та да не се налага да търся всяка пета или десета дума в Google. Безкрайно разочарование...
Сега си поемам дълбоко дъх и минавам към следващата част на ревюто. Или по-скоро към поредното разочарование.
След като преглътнах излагацията с превода и се примирих, че ще стоя въоръжена с Google, бях на косъм да се откажа от книгата. Но аз никога не се отказвам - ей,такъв инат съм, та след като съм я започнала, трябваше да я довърша. Отново преглътнах сухо и продължих с четенето.
Сюжета е тотално и изцяло безсмислен. Уж трябваше да има някаква политическа интрига, други разни подобни и всякакви привидно интересни ситуации. Имаше , о, имаше политически игри и интриги, но това далеч не означава, че бяха смислени или пък интересни.
Главната героиня Амани, която е двойничка на принцесата, е безкрайно досадна, вечно хленчеща и прави отчаяни и глупави опити да бъде смела... Мда... Не е моето нещо. За малко да умра от скука, четейки множеството описания на плочки, килими, стени или роботи. О, не, извинете - дроиди.
Сякаш това не ми бе достатъчно, но на фона изникна и любовен обект. Толкова престорен и насилен любовен романс не бях чела. Или поне така си мислех...
Наситих се на досадни описания, смехотворни и жалки опити за политически интриги и прочувствени мисли. Сюжета беше безкрайно простоват, привидно глупав, а върволицата от дълбоки мисли на героинята излишно отежняваха и без това трудното четиво.
Въпреки огромното ми желание да прочета тази книга, то никога, ама никога не бих я хванала отново.
Съжалявам, че моето мнение едва ли би съвпаднало с вашето, но за мен тази книга е пълен и тотален провал. Определено си изгубих времето. Но, както хората са казали, от опит глава не боли, нали така?
Е, като за финал ще ви кажа само още няколко неща. Ако искате книга, която да изглежда красиво на рафта ви, но никога да не прочетете - то тази е идеална.
Ако искате книга с наситени персонажи, динамична, вълнуваща и смислена - това НЕ Е тази книга. Повтарям: ТОВА НЕ Е ТАЗИ КНИГА.
Единственото хубаво нещо, което аз успях да намеря беше само един самотен цитат, който не бе чак толкова посредствен. Ето го и него:
И издържливостта е вид сила, няма спор - но дори скалите може постепенно да изчезнат, ако са изложени на безкрайни проливни дъждове.
Оставям ви до тук с моето разочарование, че ако продължавам да пиша сигурно ще се ядосам и ще напиша нещо много грозно за книгата. Истината е, че тя не е нищо от това, което очаквах и далеч не беше онова, което толкова много ми се искаше да бъде.
В крайна сметка останах безкрайно разочарована и не бих я препоръчала на никого. Ако се питате защо давам като оценка 2/5 звезди - това е заради красивата корица и онзи хубав цитат по-горе.
Ако вече сте я прочели и мнението ви е различно от моето, бих искала да споделите. Ще се радвам да го чуя!
Сега ви оставям и отивам да напиша още някое и друго ревю, че списъка не е никак малък. Надявам се следващото няма да е негативно.
До следващият път!
ХоХо, -К.