Книга: “Краткият втори живот на Бри Танър”
Автор: Стефани Майър
Страници: 178
Издателство: “Егмонт”
Оценка: 1/5
Здравейте Ангелчета!
Като първа книга от The Reading Rush предизвикателството прочетох “Краткият втори живот на Бри Танър” от Стефани Майър. Книгата е кратка новела по романа “Затъмнение” от поредицата “Здрач”.
Общо взето никога не съм била фен на поредицата “Здрач”, въпреки огромната еуфория към нея. На мен не ми допадна ни най - малко, а филмите бяха повече от разочароващи. Вампири, които блестят на слънцето все едно си ги намазал с тонове брокат. Сериозно, Стефани? Наистина ли?Къде отидоха страха от чесън, слънчева светлина, спането в ковчези и превръщането в пепел на добрите стари вампири? Кое им беше толкова лошото на тия неща?
Както и да е. Някой ден може да напиша едно дълго ревю към книгите от поредицата, макар това да значи че ще ги прочета отново.... Някой ден...
Отново се отклоних от темата, за което се извинявам. На феновете на поредицата “Здрач” няма да се извинявам обаче за това което мисля. Нямам нищо против тях и щом си я харесват, значи има защо. На мен лично обаче никак, ама никак не ми харесва.
Нещото, което ме подтикна да сложа именно тази книга в списъка си с четене за предизвикателството е защото хем главната героиня не е човек (а блестящ на слънцето брокатен вампир), но също така е малък обем страници и ще мога да я прочета бързичко, та да имам време за останалите книги от списъка си. Както се казва с един куршум - два заека.
Втората причина беше, че исках да видя дали ще се разочаровам още повече от Стефани и дали отново ще си припомня защо точно не харесвам поредицата.
За да съм съвсем честна с вас, историята на Бри Танър ми беше малко скучна. Цялата новела е 178 страници, без дори една отделна глава; нямаше никакво разделение поне със звездички на различните епизоди или дни. Доооста посредствено, ако ме питате. Със сигурност не мога да кажа, че ме впечатли по какъвто и да е начин, или пък успя да ме грабне.
Поне не беше потресаващо неприятна за четене за разлика от “Буреносен Фронт” на Джим Бъчър, който мога да критикувам сигурно с дни. Няма как обаче, не може всичко което прочета да ми харесва или да ме кара да се влюбвам.
Извън посредствеността на новелата, трябва все пак да кажа, че намерих поне едно що-годе задоволително (макар и само донякъде) нещо: историята от новелата се развиваше бързо, макар на моменти да ми беше донякъде скучна. Положителното в цялата тази работа с новелата е, че ми беше една миниатюрна идея по-интересна и по- добре поднесена отколкото цялата поредица “Здрач”. Без излишни драматични прояви на любов, без свръх лигави любовни обяснения, раздели и какво ли още не.
Колкото и да ми се искаше да дам повече... Еми не мога. Дали ще прочета новелата отново? Със сигурност не бих повторила. Просто цялата концепция на поредицата “Здрач” не е моето нещо.
И въпреки ужасно негативното ми мнение, то не се оставяйте това да ви повлияе. Ако харесвате поредицата - прочетете и новелата към нея. Може пък да ви хареса, и аз уважавам вашите интереси и пристрастия. Ако ли не - здраве да е!
С това завършвам ревюто си към първата книга, която прочетох за тазгодишното предизвикателство The Reading Rush!
Очаквайте още подробности и ревюта съвсем скоро!
О, и не забравяйте да четете! Четенето е важно и много забавно!
ХоХо, -К.