Книга: "Евърмор"
Книга 2
Автор: "Сара Холанд"
Страници: 320
Издателство: "Егмонт"
Оценка: 4/5
Преди много време откраднах сърцето на Магьосницата. Сега тя си го иска обратно.
Джулс Ембър израства с легендите за злия Алхимик, който откраднал сърцето на добрата Магьосница, обричайки хората ѝ да живеят и умират според времето, заложено в кръвта им. Но Джулс вече знае истината: тя е Алхимика, а Каро – жената, която собственоръчно уби Кралицата и Роан – е Магьосницата.
Сега цялото кралство вярва, че Джулс е отговорна за убийствата и е обявена щедра награда за нейната глава. Каро няма да се спре, преди да я съсипе и да получи обратно сърцето си, отнето преди дванайсет живота.
Принудена да избяга от Евърлес, Джулс ще трябва да се разрови в историите, които някога е смятала за легенди, но сега разпознава като истории от своето минало. Единствено като сглоби мистерията от предишните си животи, Джулс ще успее да пребори Магьосницата.
Здравейте Ангелчета!
Тъй като приключих книгите от The Reading Rush предизвикателствотодоста се чудих коя книга да започна да чета. Тъй ми се искаше да взема да прочета "Нивганощ", ама си викам 'Айде по - натам ще е'. Затова взех "Евърмор".
След първата книга "Евърлес" не останах впечатлена. Историята за мен не беше довършена и ѝ липсваше плътност. Липсваше ѝ нещо. Ако искате да разберете какво мисля за "Евърлес" прочетете ревюто - (ТУК).
И така след прочита ми на "Евърлес" и разочарованието, което последва наистина бях твърде скептична да започна "Евърмор".
Наистина не очаквах кой знае колко много от книгата, но все пак реших да ѝ дам шанс.
През първите стотина страници Джулс успя да ме убеди цели четири пъти колко глупава и лекомислена е. После сякаш историята потръгна в друга насока.
За съжаление обаче, главният аспект в "Евърлес" бяха кръвните монети и кръвното желязо - разменната монета ,която служи като валута. Е, тук този аспект бе изместен от Джулс и разкриването на миналото. На предишните дванайсет живота и стремежа ѝ да унищожи Магьосницата.
Имаме най - накрая любовен интерес! Не, че успях да го харесам като персонаж - Лиъм може да е типичният висок, тъмнокос, мрачен, загадъчен персонаж , който присъства в почти всяка една книга от много дълго време насам. Явно това е еталона за невероятен мъж мечта, знам ли? Както и да е. Той не ме впечатли с външен вид защото според мен... Абе не беше описан много добре и не можах да си го представя да бъде нещо повече от коняр, но пък поне персонажа му беше добре изграден и се вписваше много добре в сюжета.
Общо взето по - голямата част от нещата не успяха да ме впечатлят, освен факта че този път историята се РАЗВИВАШЕ! Да, наистина имаше развитие - имаше препратки към миналото; спомените на Алхимика един по един се разкриват откъслечно и Джулс трябва да събере пъзела. Точно това развитие на историята ми липсваше в "Евърлес" и се надявам, че автора продължи с "Евърмор". Наистина останах доволна.
Наистина този път няма как да се оплача. Действието не беше застояло или застинало; не беше скучно и безинтересно. Смея да кажа, че книгата беше доста по - интересна и надмина очакванията ми за разочарование и отегчение.
Ще дам 4 /5 звезди, тъй като предвид разочарованието, което очаквах да бъде все пак не се случи, но в никакъв случай няма да дам 5 звезди на тази книга. Не зная дали бих я прочела още веднъж, но със сигурност поне на мен историята много повече ми хареса отколкото първата част.
Не бих могла да ви препоръчам "Евърлес" тъй като аз самата не бих я прочела повече,но пък не би имало и много смисъл да четете "Евърмор", ако не сте запознати с първата част.
Все пак, за тези от вас, които се чудят дали ще се разочароват от втората част, и който са харесали първата, едно ще ви кажа: ако "Евърлес" ви е харесала, "Евърмор" ще ви хареса още повече!
Аз ще ви оставям, та да прочета още някоя книга, а вие не спирайте да четете! Ще се видим в следващото ревю!