Книга: "Евърлес"
Автор: Сара Холанд
Страници: 336
Издателство: "Егмонт"
В кралство Семпера времето е разменна монета – извлечено от кръвта, обвързано с желязото, използвано, за да се прибавят часове, дни... години към човешкия живот. По тези земи аристократите като Гърлинг притежават векове, докато обикновените хора изживяват малкото си време, потънали в нищета.
Никой не мрази Гърлинг повече от Джулс Ембър. Преди едно десетилетие тя и баща ѝ избягват под прикритието на нощта от двореца на Евърлес. Сега Джулс ще трябва да се върне там в отчаян опит да спечели време за баща си.
В двореца кипят приготовления за сватбата на Роан, най-младия лорд Гърлинг, с повереницата на кралицата. Джулс е изненадана от неочакваната любезност на Роан, но скоро разбира, че Евърлес крие повече опасности и изкушения, отколкото е подозирала.
Здравейте, Ангелчета!
Позабавих се с това ревю и дори си мислех да изчакам и втората част на "Евърлес" да излезе, та да ви дам и двете ревюта наведнъж ама.. Викам си , какво пък? Нека да напиша едно - две ревюта, че май съвсем забравих.
Нека започна от там - този път трикът ми за избиране на книга взе, че ме предаде. Обожавам корицата! Изключително много ми хареса и като прочетох последната страница от книгата - казах си "Абе, тази книга ще бъде страхотна! Трябва да я имам!".
Сега, след като я имам и взех та я прочетох съм с доста противоречиви чувства.
Някак си очаквах наистина повече от Сара Холанд. Книгата незнайно защо още със започването и първите няколко глави ми изглеждаше като блудкава интерпретация на "Двор от Рози и Бодли" с много по - малко детайли и ужасно скучна. Насилих се да продължа, та да видя за какво иде реч.
Ммммда...
Главната героиня Джулс - все едно гледах лошо изградено копие на Фейра. Съжалявам, но не намерих нищо оригинално в нея. Някъде до средата сюжета ми бе безкрайно безинтересен. Главната героиня се опитваше да се прави на силна, саркастична и какво ли още не - все типичните неща,модерни за YA книгите напоследък, но наистина по едно време исках да захвърля книгата. Откривах толкова много прилики между "Евърлес" и "Дворовете", че ми беше трудно да не изкрещя от яд.
Както и да е. Преглъщаме тези явни прилики и преминаваме нататък към главните събития... Очаквах и очаквах.. И толкова много очаквах да намеря нещо, което да не е твърде очевидно и предсказуемо, да успея да намеря нотката на изненада или пък някаква повратна точка и ще си кажа "Ехааа, ето това не го очаквах...".... И то май взех че станах много критична.
Добре де, май ще премина на друга вълна и ще се опитам да изтъкна положителните страни от четивото.
Идеята за кръвните монети и времето да бъдат разменна единица е добра. В това няма спор.
Има ли дворцови интриги? - Има си.
Има ли красив принц за любовен интерес на главната героиня? - И още как! (макар аз да харесах повече брата на принца).
Има ли дълбоко заровени тайни? - Да!
Бяха ли очевидни? - Еми... да.
Поне мога да кажа, че главната героиня не беше съвсем лишена от мозък пионка в игрите на другите. Взимаше решенията си сама, макар автора да се опита в повечето случаи да ги илюстрира като много драматични - тази част ми куцаше. Джулс не е съвсем лишена от чувства, макар здравия разум лесно да се изпарява когато тя е покрай Роан. Е, всички си имаме слаби страни.
След средата на книгата, може би някъде след 150-170та страница успях да бъда привлечена, защото на фона имаше конспирация. Имаше някакво действие и развитие. Да, явно трябва да приема, че в YA книгите нещата винаги ще се случват бавно и книгите ще си приличат. На фона на обрата и конспирацията, мога да кажа че намерих нещо, което да ме заинтригува.
Както и да е. След всичко негативно казано, мога да си призная, че последните три - четири глави от книгата бяха нещото, което вече най - накрая ме изненада. Да, сега ми се ще да прочета и втората част на книгата (която ще излезе съвсем скоро), та да видя дали най - накрая на Джулс ще ѝ дойде ума в главата и ще унищожи Магьосницата, или пък.. Кой знае? Ще разбера като прочета "Eвърмор".
Независимо, че толкова дълго я чаках да излезе, в крайна сметка установих че стила на писане на Сара Холанд и "Евърлес" определено не са моето нещо. Ще ѝ дам 3 / 5 звезди.
Не е като идеята да не е добра, и вероятно книгата ще се хареса на много хора, ама явно.. Просто не е била за мен. На моменти ме ядоса, през по - голямата част ме отегчи. Не успя да ме плени или заинтригува до степен, в която да не мога да оставя книгата.
За съжаление обаче, това си е моето мнение и въпреки негативните неща казани дотук, надявам се да не повлияят на избора ви. Всеки си има различни предпочитания, а явно "Евърлес" не пасва на моите. Но при всички случаи ще прочета "Евърмор". Може пък втората част да ме заинтригува и развълнува.