Книжно Ревю: "Кулата на Зората" от Сара Дж. Маас

Книга: "Кулата на Зората"

Поредица: "Стъкленият Трон"

Автор: Сара Дж. Маас

Страници: 736

Издателство: Егмонт

Велика Империя. Отчаяна мисия. Древна тайна.

Каол Уестфол и Несрин Фалик пристигат в процъфтяващия град Антика, за да изковат съюз с Великия хаган на Южния континент, чиито огромни армии са последната надежда на Ерилея. Но освен това имат и друга, почти безнадеждна мисия - да открият лечител от легендарната Торе Сесме, който да излекува Каол от раните, получени в Рифтхолд.

След като е преживяла нечувани жестокости като дете, Ирен Тауърс не гори от желание да помогне на младия лорд от Адарлан, камо ли - да го излекува. И все пак, тя е дала дума да помага на нуждаещите се и не смята да я престъпва. Но лорд Уестфол носи тъмнина от миналото си, която както Ирен скоро разбира, може да погуби и двама им.

А дълбоко в сенките на далечните планини, където митични воини кръжат в небето със своите руки, се намират дълго чаканите отговори. Отговори, в които се крие шансът за оцеляване - или всеобщата гибел.

Здравейте, Ангелчета!

Дойде ред и на тази книга да получи своето ревю!

В началото я започнах с голямо нежелание, тъй като далеч не харесвам Каол - не съм му фен и това си е. Не ме грабна с нищо още от първата книга и така си и остана. В същото време, след като прочетох "Острието на Асасина" не останах впечатлена и от кратката среща с Ирен Тауърс. Несрин Фалик от друга страна - абе, нито един от героите в книгата не ми харесваше. Бях твърде предубедена и с мъка прочетох първите двайсетина страници.

После обаче историята ме грабна.

В шестата книга от поредицата "Стъкленият Трон" Сара ни въвежда в съвсем различно измерение.

Проследява приключенията на Каол Уестфол и Несрин Фалик след като са изпратени от Елин в Южния Континент да убедят Великия хаган да се включи във войната. Наред с това имат и мисия - да открият лечителка от великата Торе Сесме, която да излекува Каол.

Да, определено до последно не бях фен на Каол Уестфол поради редица причини. За сметка на това пък в тази книга героя му до толкова беше развит, че успях да го харесам. Хареса ми факта, че от хленчещ страхливец успя да пребори демоните си и се превърна в нещо съвсем различно. Отново видях самоотвержения Капитан Уестфол готов на всичко, за да помогне на приятелите си. И двете задачи , поставени му от Дориан и Елин са трудни, но Каол успява въпреки всичко с помощта на Несрин да се справи.

Каол изгуби Селена и нейната обич; остави приятеля си Дориан да се бие с баща си и избяга, милион пъти подведе Несрин с чувствата си, и дори не знаеше какво да прави с живота си. Беше объркан, воден от сляпо и изкривено разбиране за правилното, но след битката.. След като остана закотвен за инвалидната количка, без друг изход... Замина по молба на Дориан , за да може да се излекува. Не само да излекува краката си, но и да излекува душевните си рани. Вътрешните си демони. Намери начин да се пребори с всичко това, въпреки че му костваше толкова много.Пребори се с надменността си, преглътна гордостта си, защото мисията му беше стотици пъти по-важна. Сподели най - дълбоките си тревоги и мъки с Ирен и беше готов на всичко, за да я защити. Не се остави на самосъжалението и мъката от случилото се. Тук видях един съвсем различен Каол. Също така откри отново любовта и този път, както никога се пребори да я задържи.

Несрин Фалик не ме впечатли с предишните си появи в поредицата. Да, не мога да отрека колко смела беше тя в битките. Но героят ѝ далеч не беше толкова добре развит, и на моменти - скучен. Тук обаче я видях в съвсем различна светлина. Дълго заблуждавана от променливите настроения и непостоянните обещания на Каол, водена от чувство за дълг и справедливост; обич към семейството си и надежда за по - добър свят. Видях все хубави черти у нея. И ми допадна. И въпреки, че Несрин далеч не беше толкова добра с думите, то тя беше невероятна със стрелите си, с борбеността си. Хареса ми това, че въпреки привързаността, която изпитва към Каол и миналото им - тя се впусна в приключението, за което беше мечтала в Антика. И то не с кой да е, а с принц Сартак. С негова помощ успя да разкрие дълбоко пазени хилядолетни тайни.. Разбули мистерията около Валгите, идването им в техния свят и коя точно е кралицата на валгите... Когато и аз разбрах - останах много дълго време с отворена уста.

Ирен Тауърс не ме впечатли в "Острието на Асасина" и смятах, че това е най - безинтересната история в новелата.

Сега, когато героят ѝ се разгърна и успях да видя колко е смела, самоотвержена, ината, твърдоглава - успя да ме спечели. Ирен дълго време презираше краля на Адарлан заради убийството на майка ѝ и това беше единственото, което я спираше да излекува Каол. Но чувството ѝ за дълг към лечителската професия надделя. Заедно с Каол като че ли си паснаха като две парчета от пъзел. Тя, наравно с Каол успя да пребори своите демони и дори се влюби в него. Връзката между нея и Каол не беше в никакъв случай прибързана - беше добре премерена, за да можем ние като читатели да свикнем с идеята за тях двамата. Възхитих се и с каква обич си спомня за Селена и постъпката ѝ. Нямам търпение да ги видя с Каол в "Кралство на Пепел" когато Ирен разбере коя всъщност е непознатата, помогнала ѝ да стигне до Торе Сесме.

Разбира се, Сара не пропусна да опише толкова детайлно красивият град Антика и Южният Континент, че спокойствието и красотата което цари в града ми напомни толкова много на Веларис. В същото време, Сара не пропусна да разкрие цялата истина за Валгите и валгските крале и кралици, макар че се съмнявам това да е всичко. Все нещо прикрито трябва да има, от което ще остана с отворена уста докато чета "Кралство на Пепел". Хареса ми и срещата на Несрин с търговеца, който е продал годините си за паяжината - същият този търговец, който се срещна със Селена в "Острието на Асасина".

Нямам търпение след всичко преживяно в поредицата да сложа ръцете си върху "Кралство на Пепел" и да видя как ще се развият съдбите на толкова мои любими герои. Как ще реагира Каол на случилото се с Елин? Дали изобщо ще му кажат? Каква ще бъде ролята на Ирен в битката, след като е ясно, че може да премахва валги от телата на хората... Какво ще стане с Ключовете? И какво ще направи Манон като Крочанска кралица... Дали пък Сартак и Несрин няма да се оженят и да имат малки сладки бебчета... Всички тези въпроси ще имат отговор в епичната книга "Кралство на Пепел" и аз вече горя от нетърпение да я прочета.

Оценка: 4/5

Въпреки, че в "Кулата на Зората" не се срещнах с любимите си герои, то далеч не означава, че не останах впечатлена и докосната. Героите, които до скоро не харесвах пък, се оказаха доста приемливи и започнах да изпитвам симпатии към тях.

Сара отново доказа, че е майстор в увлекателните истории, красивите светове и наситените емоции, както и вълнуващите приключения, които те оставят без дъх до последната страница. И въпреки, че в началото далеч не харесвах героите в тази книга, защото толкова много ми липсват Елин, Роуан, Дориан, Манон, Едион и Лизандра, то ще излъжа, ако кажа, че не изчетох книгата на един дъх.

И тъй като нямам търпение да прочета "Кралство на Пепел" , до която все още не успявам да се добера, ще се потопя в някое друго приключение.

А вие, Ангелчета, не спирайте да четете!

A book a day keeps the reality away!

XoXo, - K.