Здравейте, Ангелчета!
Добра новина! Каква ли? Продължавайте да четете.
Най - накрая приключих първата книга - "Стъкленият Трон" от Сара Дж. Маас и на вашето внимание - ревюто ми към книгата!
Книга: "Стъкленият Трон"
Автор: Сара Дж. Маас
Издателство: "Егмонт"
Страници: 400
Запознайте се със Селена Сардотиен. Красива. Смъртоносна. Осъдена на Величие.
В тъмните мръсни солни мини на Ендовиер едно 18 - годишно момиче излежава доживотна присъда. Тя е обучен асасин, всъщност най - добрият на света, но допусна една съвсем малка грешка. Остави се да я хванат.
Младият капитан Уестфол ѝ предлага сделка, която не може да откаже: свободата ѝ срещу една огромна жертва. Селена трябва да представлява принца в предстоящия турнир - опасно състезание между най - умелите крадци и асасини на света. Жива или мъртва, Селена ше бъде свободна. Победителка или победена, тя е на път да разкрие истинската си съдба. А междувременно има опасност сърцето ѝ на убиец да бъде разтопено.
Ангелчета, най - накрая прочетох книгата.
Какво да ви кажа - прочетох я на един дъх. Добре де, не беше съвсем така, защото стоях будна до три сутринта, за да приключа книгата. Но си струваше всяка една минута! Бих го направила още хиляда пъти.
Още от сега ще ви кажа, че това е една от онези книги дето хората обичат да хвалят, и ти нямаш търпение да разбереш дали хвалбата е наистина или пък си е чиста проба прехваленост. Е, няма никаква прехваленост при Сара Дж. Маас.
Сара ни въвежда в свят на приказка, мистерия, опасности и дворцови интриги,. А да, да не забравя и магията, дето уж е забранена... Ето и за какво иде реч.
Селена е вече от една година в мините на Ендовиер, и ѝ е предложена сделка, на която не може да откаже. Принц Дориан ѝ предлага да ѝ върне свободата. При едно - единствено условие - Селена трябва да се бие в Шампионата на Краля на нов Кралски убиец и да спечели. А опонентите ѝ? Това са най - жестоките и опасни мъже в цялото кралство. И Селена приема. Защото кой друг може да се справи с това, ако не Най - Великият Асасин?
Селена е затворена в разкоша между стените на Стъкления дворец в Рифтхолд, и всеки ден времето ѝ се разделя между досадни дворцови порядки и интриги и изтощителни тренировки за големия турнир. И Каол Уестфол най - добре разбира как се чувства Селена. Не стига това, ами насред всичко това се заплитат ужасни интриги, а магията сякаш не е напълно изчезнала. Един по един започват да изчезват шампионите в турнира и да се появяват брутално убити.
И това е мистерия, която Селена на всяка цена трябва да разгадае, защото все пак как би могла да откаже на Първата Кралица на Адарлан?
Това което ме плени, беше че Сара Дж. Маас описва живота в двореца без излишни детайли, но така, че да те държи в напрежение. В същото време едновременно се чувстваш като в света на приказките, защото Сара ни пренася ту в света на дворцови интриги, ту в магическа приказка с много мистерия.
Селена е един невероятен персонаж, който е едновременно силен, борбен, изпълнен с ярост и гняв, а в следващия момент изпълнен с тъга и дори на моменти страх. На моменти я съжалявах, макар че Селена би ме намразила за това (ако беше истинска де, ама нека си представим, че е). Съжалявах я точно заради раните от миналото ѝ, които едва ли биха зараснали някога. На моменти се гордеех толкова много с нея, въпреки че ме дразнеше факта, че трябва да скрива невероятните си дарби (ако можем да броим за дарба факта, че във всеки момент може да екзекутира всички в двореца по поне десет различни начина) . Да не споменавам пък за срещите ѝ с Краля ... Идеше ми да вляза в книгата и да му извия врата.
На фона на всичко това пък, се заформи и любовен триъгълник между красивия и млад Капитан Каол Уестфол и невероятния Принц Дориан Хавилиард. Въпреки, че всичко в мен крещеше на Селена да избере Дориан (отчасти защото гарвановочерната му коса и сапфирените му очи ми напомняха толкова много на Рисанд от "Двор от Бодли и Рози"), то... прагматичността на Селена в крайна сметка надви. Не, че не харесвам и Каол но... добре де, не ми е сред любимите герои, защото на моменти ми е толкова скучен.. Ама пък знае ли човек... Може по - натам да ми хареса.
Кралят толкова ми напомняше на Кралят от книгата "Изборът" - човек, който ламти за власт и ще я получи на всяка цена. Докато Дориан дотолкова ми напомни на принц Максън..В моментите, когато не ми напомняше на Рисанд... Добре де, само аз ли виждам приликите между тях?! Нищо, че сюжета на книгите няма нищо общо (по - нататък ще напиша ревю и за тях, та да се уверите за какво ви говоря). В крайна сметка, двете книги нямат нищо общо една с друга, а и Америка е много, много далеч от нивото на Селена.
В заключение мога само да кажа, че "Стъкленият трон" е една невероятна книга със сюжет, който не те оставя да си отдъхнеш дори за миг, защото ако спреш да си поемеш дъх - то току виж си изпуснал някоя много важна случка. Четивото определено си заслужава времето и инетереса и горещо препоръчвам.
Е, време е както на всички други ревюта да оставя и накакви звездички (оценка), макар да е безсмислено, защото не бих могла да дам ниска оценка на Сара Дж. Маас (освен "Двор от Скреж и Звездна Светлина"). Така, че ето ги и моите звездички.
Сега отивам да чета втората част от поредицата - "Среднощна Корона".
А дотогава, останете верни на себе си, и не спирайте да четете!
В случай, че не ви се чете - винаги може да очаквате следващото ревю!