Книга: "Страст, сълзи и лачени обувки"
Английско заглавие: "Very Valentine"
Автор: Адриана Триджиани
Страници: 286
Издателство: Ера/ СББ Медиа
Фирма "Анджелини" за ръчна изработа на сватбени обувкик е изправена пред фалит. Валънтайн Ронкали е единствената от семейството, която иска да научи стария занаят на баба си и да се пребори за място на лъскавите витрини. А конкурсът за най - добър дизайн, организиран от предстижен магазин в Ню Йорк, е единственият шанс за спасение на семейния бизнес...
Докато се опитва да балансира между новата си връзка, задълженията към семейството и създаването на нов модел обувки, Валънтайн заминава за Италия. Там, под палещото слънце на юга, тя открива не само вдъхновение, но и нещо, което преобръща неочаквано живота ѝ.
Здравейте, Ангелчета!
Времето навън е слънчево, усмихнато и приканва за ревю!
Тази привидно толкова малка книжка изчетох за завидните четири дни. Странно? Та аз дори книги от по 700 страници не чета толкова дълго.
Започнах книгата защото ми се стори интересна. Само привидно. Историята далеч не е лоша, но като че ли тази книга не беше за мен. Първите сто и тридесет страници направо се насилвах да чета - историята беше еднообразна, скучна, наситена с прекалено много описания на декор, стаи, дори дрехи и обувки. И ако Адриана е искала да покаже, че италианските - американски семейства представляват неимоверен кич, безвкусица от цветове и пайети, комбинирани с тигрови и какви ли не други шарки - успя да ме убеди повече да не подхвана такава книга.
Историята разказваше живота на италианското - американско семейство Анджелини и Валънтайн Ронкали, която живее с баба си -Теодора Анджелини и правят сватбени обувки. До тук добре. Впускаме се в историята на Валънтайн и описанията за семейството ѝ - повярайте ми, докато стигна до 140-та страница ми отне цели четири дни. Валънтайн разбира, че фирмата на баба ѝ е пред фалит, впуска се във връзка с един готвач на име Роман Фалкони, като същевременно с това се опитва да измисли начин, да спаси фирмата... Следват неимоверно много караници в семейството за пари и типично тривиални глупости. Зная, че Адриана е искала да покаже едно типично италианско семейство, ама точно с караниците за пари, скандалите за пари и какво ли още не (с намеса на пари) книгата стана пълен провал. Да не говорим за хилядите описания на майката на Валънтайн. Казвам ви, в книгата нямаше дори толкова информация за сестрите ѝ ,или за баба ѝ ако щете... но за майка ѝ ... И отново - напълно излишни! Общо взето действията по едно време са крайно нелогични и несвързани. Както стоим на едно място и изведнъж сме скочили на съвсем друго. Има повече обяснения и описания на дрехи,храна, декор, отколкото на действия. И това го преживях, но точно защото исках да видя какво ще се случи. Добре, че съм ината като магаре на лед.
Стигаме до връзката на Валънтайн с Роман - аз да ви кажа честно страстта никъде не я видях, ама авторката усилено твърди, че я има. За мен Роман е типичния профил на мъж с когото не трябва да се забърквате. Красив, добър,мил - ама само от време на време, защото работата винаги е на пръво място. Ако има време да се види с Валънтайн - то ще е само за ... сещате се. Такъв мъж - не, благодаря. Но незнайно защо Валънтайн е ужасно упорита и държи напук на всичко и всички да е с него... Глупава работа. Както и да е, романса не струва, страстта липсва...
Пренасяме се на следващият етап от книгата, който до някъде си струваше мъчението от сто и шейсет страници на досадни описания. Валънтайн и баба ѝ заминават за Италия. И малко по малко книгата започна да ми допада. Описанията си идваха точно на място. Малките улички, хотела, храната, детайлите около работата... Всичко успя да си дойде на място. Дори за момент успях и аз да се пренеса там. Пътешествието на Валънтайн и баба ѝ в Италия беше наситено с много емоции, много разкрития, тайни и толкова много романтика. Да, ето тук видях романтиката и страстта - красивите пейзажи, природата, храната. Повярвайте ми, сто и шейсет страници на мъчение си струваха точно заради пътуването до Италия на Валънтайн и приключенията ѝ там.
Въпреки, че в началото на историята далеч не можех да кажа, че ми харесва, то към края доста ѝ се нарадвах. Определно не съм чак такъв фен на чиклит, и тази книга ми се стори твърде различна, то смея да кажа, че определено бих прочела друга такава.
В крайна сметка, след като стигнах до Италия и остров Капри, то много неща около замисъла на книгата ми се изясниха. Успях да видя едно типично италианско - американско семейство, борещо се с ежедневните тревоги, но пък толкова сплотено. Няма как да остана безразлична към всичките тия неща.
Колкото и да ми хареса последната част от книгата, то няма как да остана безмълвна за първоначалното мъчение, така че това е моята оценка:
Оценка: 3/5
Ако сте фен на чиклит, то определено ще ви хареса. Ако пък не сте - може да опитате и да останете приятно изненадани. Добре, че съм инатлив читател, та не оставих книгата по средата и се заинатих да я приключа. Сега не съжалявам за това.
Оставям ви до тук с Адриана Триджиани и нейната страст към лачените обувки.
И не забравяйте: A Book a day keeps the reality away!
XoXo, -K.