Здравейте, Ангелчета!
Оставям това ревю тук.
Книга: Среднощна Корона
Поредица: Стъкленият трон
Автор: Сара Дж. Маас
Издателство: Егмонт
Страници: 416
Преди беше смъртоносна. Сега е неудържима. Увенчана от злото. Обвързана от дълга. Разкъсвана от любовта.
Кралският асасин Селена Сардотиен е най - смъртоносното оръжие на владетеля на Адарлан. Тя трябва да отвоюва свободата си чрез кръвта на враговете му - но това, което не може да понесе, е да убива за короната. И с всяка инсценирана смърт, с всяка лъжа, която изрича, поставя любимите си хора в смъртна опасност. Разкъсвана между двамата си защитници - капитана на стражата и принца - и сражаваща се с тъмна сила, много по - опасна от всичко, което е очаквала, Селена трябва да реши за какво всъщност воюва. За свободата си, за сърцето си или за съдбата на кралството.
Здравейте, Ангелчета!
Прочетох и тази книга от поредицата... отново на един дъх. Добре де, за не повече от седемнайсет часа, но това е защото трябваше да си върша и задълженията на възрастен.
Наистина ми е толкова трудно да опиша как се чувствам в момента. Не зная дали искам да вляза в книгата и да изкормя Каол или да бъда безкрайно щастлива за Селена... Или Елин? Добре де. Ще започна от начало за да не ви обърквам прекалено много.
Във втората книга от приключенията на Селена Сардотиен нещата постоянно са динамични.
Селена започва да изпълнява задълженията си към Краля като Кралски Шампион и задачите ѝ не са никак леки. В първият момент си помислих, че Селена най - накрая се е примирила, но не. Тя дори не убива хората както ѝ е заръчано. Вместо това инсценира смъртта им. Дори се чудех дали бих могла да ѝ простя затова, че отнема живота на невинни и то по заповед на краля, и бях безкрайно щастлива, като разбрах, че не го прави. Въпреки това, играеше една много опасна игра. И точно защото изглежда покорна пред Краля, Селена изведнъж се превърна в негова любимка! Ти да видиш!
На всичкото отгоре Селена започва романтична връзка с Каол. И смея да кажа, че за момент го харесвах. Добре де, за повече от момент, ама държа да кажа в своя защита, че със Селена бяха много сладки когато правеха това - онова. Добре де, сега за да не си мислите какви ли не неща ще уточня: да, точно това, което си мислите е! И въпреки, че аз твърдо я виждам с Дориан (може да се дължи на професионално изкривяване, защото ми напомня на Рисанд, а аз обожавам Рисанд), пък и смятам, че Дориан е много по - подходящ за Селена, то ... добре де, Пфу! Симпатизирах на Каол и Селена. Казах го. Хайде сега, не ме съдете толкова строго. И въпреки , че им симпатизирах.... Намразих Каол. Защо? Защото предаде Селена. Докато четях книгата все се чудех, защо всички близки я предават по най - жестокия начин? Е, явно Сара добе си знае работата.
И отново сърцето ми се късаше - заради предателството на Каол, заради смъртта на Нехемия. Ужасна работа. Бях почти на ръба на депресията докато Селена го преживяваше. И също толкова потресена от случващото се, защото Каол не каза на Селена, че има заплаха за смъртта на Нехемия. Понякога се чудя от къде успява да намери цялата тази сила и след всичко, през което минава да се изправи отново. Главната героиня ме изумява всеки път с това колко е борбена и силна. Движена от чувство за гняв и отмъщение. В името на нещо по - добро. Разбира се както винаги е безмилостна към тези, които застрашават живота на близките ѝ. И въпреки, че в края на книгата Каол беше така жертвоготовен, за да спаси Селена... То не променя факта, че вече далеч не ми е любим! Никак даже. Права бях да не го харесвам още от самото начало.
Затова пък стигнах до този факт: Харесвам Дориан. Дори много. Персонажа му израстна изключително много през тази книга и от един страхлив младеж се превърна в добър приятел на Селена, който е готов да застане зад гърба ѝ. Това ми хареса. Надявам се занапред да има доста интересни случки между тях двамата, но като приятели, ама предполагам ще бъде доста занапред, защото Дориан си има неговите проблеми - знаете, с магията, която току - що откри, че притежава, а пък и с Краля, който ако разбере... Нека засега оставим Дориан на своите собствени терзания.
Нека се върнем към Селена и нейните приключения. Да, приключения - правилно ме чухте. Сякаш всичко, което , ѝ се струпа на главата, ами има намесена и магия! О, да! Селена започва да разследва магически знаци, да ги изучава... Дори се би с демон! И то не един път! Селена отново беше непокорна, неспирна и изследва всички магически мистерии в замъка. Успя да разбере какво точно се случва в кралството и ме шокира с това, как точно Кралят е успял да пороби толкова народи и то сравнително бързо. И всичко това води към миналото ѝ.
Определено Сара Дж. Маас и този път ме изненада. Имаше забавни моменти, тъжни моменти, дори романтични моменти (между Селена и Каол) и на фона на всичко това - едно безкрайно, мистериозно приключение, което те оставя със затаен дъх и да искаш още и още. Просто нямаш търпение да разбереш какво точно ще се случи!
Тук оставям и познатите ви Пет златни звездички, защото всеки, който е чел книгата, знае че няма как да оставя по -малко за нея.
Сега отивам да се потопя в приключенията на Селена в следващата книга, макар да ме е страх, че ще ги прочета прекалено бързо.
Обичайте се и не спирайте да четете! A book a day keeps the reality away!
ХоХо, -К.