Книга: Кралица на Сенките
Поредица: "Стъкленият Трон"
Жанр: Фентъзи
Автор: Сара Дж. Маас
Страници: 712
Издателство: Егмонт
Кралицата се завърна.
Всички, които Селена Сардотиен обича, са ѝ отнети. Но тя най - накрая се завръща в империята - за да получи своето отмъщение, за да спаси славното си кралство и да се изправи лице в лице със сенките на миналото си... Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да си върне трона, трябва да се бори.
За братовчед си - воин, готов да умре за нея. За приятеля си - млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ - поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на изгубената си кралица.
Здравейте, Ангелчета!
Прочетох "Кралица на сенките" още в сряда вечерта и все още не мога да се отъря от прочетеното. Може би няма в скоро време да мога. Това, което мога да кажа за книгата е - УАУ!
"Огнената наследница" ни остави да се чудим какво ще бъде следващото приключение на Елин. И какво приключение е само! "Кралица на сенките" ни запознава с толкова много герои, че понякога е малко трудно да следиш развитието на всички едновременно, но по мое мнение точно в това се крие и чара на писането на Сара Дж. Маас.
Елин, Кралица на Терасен се завръща в Рифтхолд. Връща се да уреди сметките си с Аробин Хамел, да спаси братовчед си Едион Ашривер и за приятеля си - Дориан Хавилиард. И за да вземе това, което ѝ е отнето. Време е кралицата на Терасен да се завърне и да освободи магията, да освободи народа си, да освободи близките си.
И тъй като в предишното ревю ви разказах по малко за всеки един от героите, то смятам че за тази книга ще бъде невъзможно да го направя. И след грандиозния финал на "Огнената наследница" то бих казала, че "Кралица на Сенките" ме остави без думи. Динамична. Вълнуваща. Смъртоносна. Неповторима.
Добре де, искам да ви разкажа за всички герои, ама надали ще имате търпението да четете. Въпреки всичко, не мога да се стърпя. Трябва. Така че се настанете удобно и се потопете във вълшебният свят на "Кралица на Сенките".
Кралят на Адарлан крои нови планове за война и по всичко личи, че целият континент ще си плати с кръв. Завръзката за тайното и тъмно зло, разпростиращо се на континента, Валгите и мръсните тайни, които кралят крие заедно с Херцог Перингтън в Морат най- сетне взимат превес и ще се покажат наяве много кървави и мръсни истини, а войната... Войната е неизбежна.
Мракът постепенно поглъща Адарлан и планините Морат, докато принц Дориан със сетни сили се опитва да се измъкне от гнусната хватна на Валгския принц. Борбата му с хватката на отвратителния Валгски принц беше изтощителна и трудна. Въпреки това ми е странен образ, тъй като в книгите характера му постоянно търпи промяна. И тъкмо човек да си помисли, че Дориан е започнал да става по - разумен, то в следващия се предава толкова бързо, че чак се чудя защо е такова безгръбначно мекотело. Характера му е ужасно противоречив на кралското му потекло и на представата за силен и добър Крал, способен да мисли за благото на кралството си. Срещата му с Манон обаче ме озари с надежда - мисля си че тук ще се заформи нещо, и нямам търпение да разбера какво точно. Надявам се и там да не е толкова нерешителен. В края на книгата сърцето ми се разкъса, когато той се изправи срещу Елин и после... За момент се зпълних се с такава гордост, че успя да се измъкне от Валгския принц и да помогне на Елин да спасят Адарлан заедно, дори това да означава да убие собствения си баща. Въпреки, че решението, което взе за баща си доказа, че не е способен да мисли особено трезво въпреки обстоятелствана. И пак характера му е на кръстопът. Дано по- натам има положителна страна.
Каол - от Капитан на стражата се превръща в бунтовник, престъпник, предател, който не спира да се бори за приятеля си. Независимо колко ме дразнеше с несигурността си, с отвращението си към Елин, сякаш е някакво чудовище и с глупавите си превземки, то не мога да кажа, че Каол не се би достойно и не мога да си изкривя душата. И макар да прояви някаква смелост, да се би достойно, то не мога да остана безразлична към вечното му отрицание, вечните терзания и несигурност... Още по-малко пък към постоянните му грешни разбирания за добро и правилно. И независимо от това колко е вглъбен в себе си и глупавите си идеалистични представи, не мога да повярвам, че все пак има надежда за романс с Несрин.
Ако се чудите - Несрин е един от новите персонажи в книгата, която е самостоятелна, дръзка, безстрашна и с боен дух. Тя е непоколебима, силна и непоклатима. Тя е версията на Сара за Мулан. Не мога да отрека, че е много смела, самоотвержена и готова да се бие до последно за правдата и за това, което е правилно... Дори след историята ѝ , за семейството ѝ ... дори тогава не ме грабна като персонаж. Съжалявам, ама не мога да я приема, нито пък романса ѝ с Каол. Може би я харесвах малко заради това че помогна на Елин, но не успя да ме впечатли особено. Ще видим по-натам - може пък когато Сара доразвие персонажа ѝ да ми стане по-симпатична. За момента оставам неутрална.
Лизандра не ми беше от любимите персонажи в нито една от книгите досега. Може би защото беше описана толкова повърхностно, а персонажа ѝ се появяваше само на моменти, колкото да дразни мен и Елин. Но в тази книга... О, харесвам я! Лизандра е нагла, арогантна, но.. дива и лукава. Точно като огромна дива котка. Успях да науча повече за историята ѝ и за несгодите ѝ покрай Аробин, за живота ѝ като куртизантка, за обичта ѝ към Еванджелин. Определено ми стана любимка и съм с две ръце 'За' да я виждам в следващите книги. Хареса ми как безмилостно си отмъсти на Аробин за всичко, което ѝ беше причинил - на нея, на Елин, на Сам... И най-накрая разбрах що за егоистично и себично чудовище е Аробин. Мен ако питате - малко му беше това, дето Лизандра му причини. Малката Еванджелин пък постоянно топлеше сърцето ми. О, и обожавах момента в който магията се освободи и Лизандра се превърна в огромен снежен леопард. Нямам търпение да продължавам да чета за нея и да видя дали пък случайно няма да осъмне с някой от другите ми любимци.
Манон Черноклюна - Водачка на Крилото на вещиците е садистична, зла, жестока... и въпреки това - чувства на съжаление, неприязън, справедливост се прокрадват в нея. Манон Черноклюна с невероятният си уивърн, който на моменти ми напомня на домашен любимец. Все едно гледам Как да си дресираш дракон. Но пък са ми любими - и тя и Абраксос. Харесва ми, че через образа на Манон, Сара представя един коренно различен свят и независимо колко тъмно е миналото ѝ , каква е средата ѝ и какъв е бил живота ѝ - Манон все пак е изключение от правилото, че вещиците са покорни и жестоки. Да, Манон притежава ледена жестокост, но различава доброто и малко по малко чувствата в нея надделяват. Трогна ме разказа на Втората ѝ - Астерин, която също противно на вярванията за вещиците знае що е обич и болка. Харесва ми и привързаността, която Манон изпитва към Елида и нямам търпение да видя колко още ще се развие персонажа ѝ. Бях изумена, когато Елин и Манон се биха и въпреки всичко Елин избра да спаси Манон. Още по- изумена бях, когато Манон върна дълга си към Елин. Битката между двете беше толкова епична, че през цялото време стоях със стаен дъх. Струва ми се, че тепърва живота на Манон ще става все по-интересен наред с Елида и Втората ѝ - Астерин.
Едион, затворен и измъчван се моли за смъртта да настъпи по - бързо , на предела на силите си. Въпреки, че Едион толкова време се лута и беше на крачка от смъртта, която чакаше така нетърпеливо.. Въпреки, че вече се отказа - Елин никога не се отказа от него. И беше епично! Не мога да не спомена, че Елин успя да заблуди всички и да го измъкне под носа на краля на Адарлан и да го освободи -дори с помощта на чудовището Аробин,както и други познати ни персонажи от "Острието на Асасина". И връзката между Едион и Елин беше точно такава, каквато и очаквах - луда, на моменти забавна, противоречива, но толкова дълбока. Чувството за дълг на Едион е толкова силно, че на моменти дори се притеснявам че е излишно, но пък ми хареса колко набързо се сприятели с Роуан, дори и в някой момент да искаше да го хване за гушата.
Елин се завръща в Рифтхолд да уреди сметките си с Аробин и да унищожи веднъж за винаги злото посято от краля на Адарлан и да освободи магията. Да освободи приятеля си. Елин и Роуан... Обожавам моментите им. Просто не мога да не ги обичам. Харесва ми как лудостта на Елин и смелостта ѝ пасва идеално на необузданата природа на Роуан. Обожавам саркастичните им забележки един - друг и обожавам погледите им. Просто.. Мисля, че никога няма да ми стигне и трябва има още. Хареса ми как Елин Огнено сърце разтопи всички ледени стени, които Роуан беше издигнал, търпението ѝ към него.. С трепет четях репликите помежду им (и бих ги прочела отново и отново, защото това са любимите ми части от книгата). Няма как да не спомена колко обсебващ е Роуан понякога, но Елин го посреща с такъв непукизъм, че се смея на глас. Не мога да спра да мисля за момента, в който Елин заведе Роуан на гроба на Сам. Още се разплаквам като се сетя... Разплаквам се и при мисълта, когато Елин падаше надолу и Роуан си помисли най - лошото. Връзката им толкова много еволюира, че нямам търпение да чета още и още и да видя до къде ще стигне. Битката на Елин и приятелите ѝ с краля на Адарлан, фактите които той ѝ разкри... Всичките мистерии и магията, с която се сблъска Елин... Всичко ме остави без дъх, а финала беше още по-величествен. При все тези неща няма как да не спомена трансформацията на Елин като кралица. Въпреки че толкова ми беше приятно още за кратко да се върна към образа ѝ на Селена Сардотиен. Никога няма да мога да забравя как Роуан и Едион я гледаха със зяпнали уста от изумление, заради всичките планове, които успя да измисли. Дори за момент ми се искаше да не спира да бъде в образа на Селена. Пътят, който Елин извървя от Селена Сардотиен до кралица на Терасен е толкова дълъг и осеян с препятствия, интриги и болка, че ме кара да се чудя дали изобщо ще оцелее след всичко това. Силно се надявам да го направи, защото го очаквам с нетърпение.
Макар книгата да проследява толкова много герои едновременно, то няма как да не остана възхитена от начина, по който са представени защото именно те спомагат историята да бъде толкова наситена и невероятна. Не мога да не кажа, че съм възхитена от начина, по който Елин и приятелите ѝ завъртат такива интриги и игри, които те оставят с часове наред умислен - хем прости за изпълнение, хем оригинални и в следващия момент изненадащо завъртат сюжета по такъв начин, че ти стоиш като ударен с мокър парцал и се чудиш как се стигна до тук. Обожавам Сара и стила ѝ - различен, невероятен, опасен. Неподправен.
Пътят на Елин и свитата ѝ след епичната битка и опустошенията из Адарлан, освобождаването на магията и куп други приключения май ще става все по- труден и по-интересен. Но приключението все още не е свършило. Подозирам, че най - интересното тепърва предстои. И нямам търпение за него.
Оценка: 5/5 - Няма как да излъжа - по-нисък рейтинг никога не бих могла да дам за книга, написана от Сара Дж. Маас.
Отивам да се потопя в следващата книга - "Империя от Бури", а вие следете блога!
И не забравяйте: A book a day keeps the reality away!
XoXo, - K.