Книга: "Двор от Скреж и Звездна Светлина"
Поредица: "Двор от Рози и Бодли"
Автор: Сара Дж. Маас
Страници: 288
Издателство: "Егмонт"
Надеждата сгрява и най - студената нощ.
Фейра, Рис и техните най - доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимного слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка.
Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика Господарка, Фейра открива, че най - скъъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Здравейте, Ангелчета!
Тук съм с ново ревю!
След събитията в “Двор от Крила и Разруха” с нетърпение очаквах да видя любимите си герои и как се възстановяват след войната, как протича живота им.
Да си кажа направо, очаквах да получа завършека, който не получих в “Двор от Крила и Разруха”. Е, може да се каже, че го получих… Само до някаква степен.
В “Двор от Скреж и Звездна Светлина” любимият ми Вътрешен кръг се възстановява след войната - психически и физически.
Аз май ще започна да си коментирам отзад напред, ама какво пък…
То се е видяло, че първо ще ви говоря за Неста.
Може и да имах някакви симпатии към това момиче в “Двор от Крила и Разруха” но тук… Начетох се на пиянски изпълнения от нейна страна, безкрайно грубо отношение, неадекватна неприязън и омраза. Да, може да изживява тежко събитията, може би е изпаднала в депресия, но хайде стига вече! Вземете и ѝ намерете психиатър на това момиче!
П.С. Кас, моля те, дори не си помисляй да тръгнеш след тази ужасна Неста. Вземи мен! Тя и без това не те заслужава.
С право Фейра я изгони.. Ами и аз да бях и аз щях да я изгоня!
Така, след като изясних проблема си с Неста, предполагам е време да продължим напред.
Май ще продължа с Илейн. Така и така съм започнала със сестрите Арчерон. Милата, сладка Илейн, която се оказа оракул. Е, все пак някаква специална сила трябваше да има и за нея. Все още не я виждам с Люсиен, въпреки отчаяните му опити и съм с две ръце за Илейн + Азриел. По принцип не останах впечатлена от нея в нито една от книгите, но пък тя толкова ми напомня на малката ми сестричка, че няма как да не остана пристрастна към персонажа ѝ. Май би ми се искало Сара да вземе и да я развие малко повечко… Хм…
Добре, сега е ред на Фейра- Великата Господарка на Двора на Нощта.
Смятам, че за Фейра мога да говоря почти толкова много, колкото за Рис. След преживяното в “Двор от Рози и Бодли”, след това в “Двор от Мъгла и Ярост” и най - накрая в “Двор от Крила и Разруха”, то исках да я видя най - накрая как се съвзема от случилото се. Исках отново да я видя да рисува, да е щастлива. Е, не че не е щастлива в Двора на Нощта с Рис и Вътрешният кръг, но… Добре де, липсва ми артистичната Фейра, виждаща и усещаща всичко с душата си, във феерия от цветове и палитри. Е, точно това и получих и безкрайно много се радвам. А най - големият подарък, който можеше да даде на Рис - съгласието си и желанието си да си имат дете! Уау! Още от сега нямам търпение да видя малкото вързопче щастие - копие на Рис. Добре де, ъм… да прочета за него.
Обожавах моментите на Фейра и Кас, когато се напиха, докато украсяваха за Юледа. О, наистина си паднах от смях! Но пък ми стана едно толкова хубаво и топло на сърцето в тази обстановка.
За Рис то е ясно, че мога да говоря цяла вечност и много се радвам, че е щастлив покрай любимите си хора. Дори се почувствах добре, когато Рис отново показа колко е добър и щедър и милостив - момента, когато отиде при Тамлин за да го види, да му прости. Защото някога са били приятели.
Като цяло книгата показва много аспекти от любимите ни герои, които все още се опитват да се възстановят от войната - всеки по свой собствен начин, и заедно като семейство. Книгата е една идеална Коледна история!
До тук добре. Или поне звучи много добре, но не мога да отрека, че книгата си имаше и недостатъци. За мен имаше твърде много неща, които бяха излишни, натрупваха се в историята и дори ми беше безинтересно на моменти. Липсваше ми смисъла, който трябва да бъде предаден и посланието към читателя. Вместо да отговори на въпросите ми след “Двор от Крила и Разруха”, то тя по - скоро отвори още повече такива.
Да, за пръв път мога да кажа, че книга на Сара не ме е впечатлила. И не, няма да се извинявам за това. Смятам, че Сара можеше да се постарае много повече и да ни даде един запълнен и вълнуващ край. Сякаш това не беше достатъчно, ами имаше и тийзър…
Не отричам, че имаше интересни моменти или пък че имаше и забавни такива, но сякаш не ми бяха достатъчни. Май никога от книгите на Сара не ми е достатъчно… Не мога да се примиря, че ме остави с пръст в уста и с обещание за нещо повече… Сега трябва да чакам няколко години, докато тя наистина напише продължението на поредицата.
Да, може и целта да е била съвсем различна - може би Сара искаше да наблегне на чувствата и на душевното състояние на любимите ми герои след войната, но някак… Не мога да го приема. Ясно е, че не е толкова лесно да се възстановиш след такова нещо и дори и да го направиш няма да бъдеш същия.
Добре де, колкото и да се дразня, че края не ми беше достатъчен, то не мога да не оценя подобаващо съдържанието. Зная, че посланието на Сара е различно. И да, успях да видя любимците си в една друга светлина - тази на съвсем обикновени хора, нормални, с тривиални, типично човешки желания, емоции, надежди и мечти. И съм благодарна на Сара за това.
Като за финал мога да кажа, че книгата ми хареса. Затова, ето и оценката ѝ:
P.S. Кас, ако все пак решиш, насреща съм! Звънни ми!
За сега ще ви оставям, Ангелчета, тъй като имам куп други книги, които да прочета, а ревю към тях очаквайте съвсем скоро!