Книжно Ревю: "Двор от Мъгла и Ярост" от Сара Дж. Маас

Книга: "Двор от Мъгла и Ярост"

Поредица: "Двор от Рози и Бодли"

Автор: Сара Дж. Маас

Страници: 716

Издателство: "Егмонт"

Доброто.

Аз не носехдобро в себе си. Не носех нищо, а душата ми, вечната ми душа, беше прокълната...

Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на Пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето ѝ остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин.

Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия Господар на страховития Двор на Нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплащваща да я погълне, по - грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят...

Здравейте, Ангелчета!

Дойде ред и тази книга да получи своето ревю!

Прочетох книгата на един дъх още през Декември месец миналата година и толкова се влюбих в нея, че си купих още един екземпляр, в който да си подчертавам с маркер страхотните моменти. Но, за да не губя повече време, направо ще пристъпя към ревюто. Повярвайте ми, ще бъде доста дългичко.

Фейра се измъкна от В Недрата на Планината... Но плати жестока цена - превърната е в безсмъртен елф. Завърна се в Двора на Пролетта, но е постоянно измъчвана от кошмари със случилото се В Недрата на Планината. За съжаление силното и борбено момиче, което се втурна да спасява мъжа, в който е влюбена, не остана нищо - тя умря. Предполагах, че във втората книга ще видя развръзката между отношенията на Фейра и Тамлин. Надявах се приказката да продължи. Очаквах Тамлин да е все така загрижен, любящ и отдаден на Фейра, както и тя на него. Вместо това видях нещо потресаващо! Определено смея да кажа, че Тамлин е героят, който ме разочарова изключително много.

Тамлин нехае за състоянието на Фейра, не го интересува как се чувства. Беше го страх да не я загуби отново и толкова се вкопчи в тази идея, че направо се вманиачи.А Фейра... Фейра не можеше да стои и да гледа ден след ден как Тамлин я пренебрегва, държи я настрана... Заключваше я с Ианта... (Толкова я мразя, че дори не заслужава да я спомена!) А Фейра, милата, дори нямаше смелостта да говори за това нещо с Тамлин... Мислех си, че тя ще се омъжи за него и силно се надявах той да се промени. Определено смея да кажа, че Тамлин е героят, който ме разочарова изключително много.

Люсиен отново е пасивен. Да, може да е приятел на Фейра, но на първо място е приятел на Тамлин и лоялността му към него е безгранична. А това е нещото, което изключително много ме издразни. Виждаше през цялото време на какво е подложена Фейра, виждаше, че вехне ден след ден, и направи ли нещо по въпроса?! Ама разбира се! Настояваше Фейра да си трае, защото видиш ли Тамлин имал с много неща да се справя... Пфу! Тази негова толкова глупава пасивност и лоялност ме извадиха извън кожата ми, и колкото и добър да е, и да си има своите причини... Колкото и различна гледна точка да ми представя Сара за Люсиен - Няма да го харесам!

Но не мога да не кажа, че Фейра израстна много. Мина през всички ужаси В Недрата на Планината и вече не я виждаме като онова наивно момиченце, а жена, която се опитва отново да намери себе си. Очаквах Фейра да зареже Тамлин пред олтара, защото неговата болезнена ревност и мания направо ме побъркваха, но добре, че все пак Рис я спаси.

С нетърпение прехвърлях страниците и очаквах Рис да бъде студен, безчувствен и арогантен към Фейра, както беше и в първата книга. И останах единствено приятно изненадана. Очаквах Двора на Нощта да бъде ужасен, защото все пак Амаранта е направила В Недрата на Планината по негово подобие, но вместо това открих един прекрасен град - Веларис, в който се влюбих. Ще ми се и аз да се пренеса там!

Все пак Рис се държа страхотно с Фейра - научи я да чете и пише, не я държа като затворник, а се постара тя да се чувства удобно и приятно - като у дома си. Почакайте, това не трябваше ли да се случва в Двора на Пролетта и Тамлин да се държи с нея по този начин, вместо Рисанд?

Няма значение. Аз така или иначе си харесвам Рис още от първата книга, независимо какво му бе държанието там! Тук го опознах още повече и повярвайте ми, ако беше истински - веднага му слагам халката на пръста! Харесваше ми с всяка страница да го опознавам все повече и повече - че зад всяко негово действие си има сериозна причина; той далеч не е безчувствен, хладнокръвен... Това е само маска, която сваля пред Фейра. Показва толкова много емоции и преживявания от миналото си; споделя какъв товар носи на плещите си и не по - малко е изстрадал В Недрата на Планината. Покрай него Фейра успява да излекува малко по малко сърцето и душата си след ужасите, на които я подложи Амаранта.

Обожавах моментите им заедно, хапливите и саркастични коментари, похотливите им подбуди и ... Общо взето - ВСИЧКО!

Рис не се страхуваше да помогне на Фейра, да я обучи, защото много добре знае тя през какво минава... Защото и той минава през същото това нещо.

И покрай Рисанд и прекрасният му двор, се запознах и с няколко нови героя - Вътрешният кръг на Рис.

Повярвайте ми, още от първата им поява ми станаха любими!

Касиан е типичният елф - високомерен, арогантен, хаплив, саркастичен, смъртоносен. Но крие невероятно сърце и мрачно и тежко минало. Касиан внасяше онази нотка на забавление в книгата, която просто те кара да се смееш с глас. Щеше ми се да има книга за Касиан, и сега ще кажа нещо много неочаквано - Неста. Да, колкото и да не я харесвам, мисля, че биха си допаднали идеално. Току виж Касиан разтопи леда в сърцето ѝ и я поступа, че да започне да се държи като нормален човек.

Азриел е мистериозен, загадъчен, мълчалив, но също толкова смъртоносен. Но именно той е този, който допълва първичният Касиан, защото е тих, смирен и премислящ. Все пак и той не ми остана безразличен и спечели частичка от сърцето ми.

Мориган е друг персонаж, който ме грабна още от първото изречение. Тя е духовита, забавна, хаплива, вярна до гроб, изпълнена с надежди и мечти, и остроумна. В същото време има своя собствена история за разказване, и е готова да те помете като ураган, ако заплашиш тези, които обича.

Амрен е тотална противоположност - тя е същинско зло, затворено в тялото на елф. Амрен е нещо не от този свят, което чака да бъде отприщено на земята. Тя е смъртоносна, но красива, и биха ви побили тръпки само ако я погледнете. Всички се страхуват от Амрен и много внимават какво ще ѝ кажат, та да не би най - хладнокръвно да намерят смъртта си. И макар да е толкова хладнокръвна и зла, Амрен все пак е лоялна към Вътрешният кръг и към Рис и безкрайно много ме радваше с остроумието си.

Хареса ми факта колко бързо Вътрешният кръг приеха Фейра и в края на книгата те станаха нейното семейство. Всеки един герой беше различен, уникален, но толкова взаимно се допълваха.

Сещате ли се за семейството на Фейра? Да, Неста и Илейн. Е, в тази книга също присъстват. Илейн е все така затворена - дори още повече, мълчалива, а Неста - същинска змия! Определено я мразя. Дори Амаранта ми беше по - симпатична, отколкото Неста.

От всички четири книги (да, изчетох ги и четирите вече), ако трябва да съм честна тази ми е най - най любима. Обожавам да минавам между страниците и пред очите ми да се разгръща любовта между Рис и Фейра; как от непознати, Вътрешният кръг се превръщат в приятели, защитници и семейство за Фейра; харесва ми как с всяка измината страница героите се развиват и усъвършенстват все повече. Няма как да подмина наситеният сюжет, опасностите и изпитанията, през които героите преминаха и на какво бяха готови, за да защитят тези, които обичат.

Тъй като ревюто доста се проточи, ще кажа само следните неща:

1. Обожавам книгите на Сара Дж. Маас.

2. Обожавам похвата и стила ѝ на писане.

3. Определено ужасно много ми допада факта, че с всяка изминала страница историите ѝ стават все по - заплетени, по - интригуващи и по - наситени, а сюжета все по - наситен с действия, развръзки, интриги, тайни и романтични изживявания.

Не зная дали изобщо мога да спра да чета нейните книги, макар и да ги препрочета поне двеста пъти.

То се е видяло, че по - малко от 5/5 звезди за тази книга няма как да дам.

А сега, скъпи Ангелчета, отивам да си дочета следващата книга (и не, не е "Двор от Мъгла и Ярост, тъй като вече я прочетох). Искате да разберете коя? Ще бъде изненада! Следете блога, за да разберете!

И не забравяйте: А Book a day keeps the reality away!

XoXo, - K.