Книга: Буреносен Фронт
Поредица: Досиетата на Дрезден
Автор: Джим Бъчър
Страници: 271
Издателство: "Colibri"
В първия си случай като консултант на полицейския отдел за специални разследвания Хари се заема със зловещо двойно убийство, извършено с помощта на най- черна магия. Магьосническият еквивалент на Филип Марлоу не може да си позволи да откаже, защото отчаяно му трябват парите. Знае се, че там, където има черна магия, има и черен маг. А този черен маг знае името на Хари. И ситуацията става много... интересна.
Пригответе се за среща с мощна магия, свирепи демони, отмъстителни вампири, лукави феи,безскрупулни мафиоти и зли чудовища. Пригответе се да видите свят, който съществува паралелно с нашия, там всичко, което населява най - страшните ви кошмари, е реално. Запознайте се с Хари Дрезден - единствената ви защита срещу силите на мрака.
Здравейте, Ангелчета!
Седмицата е доста къса и предвещава празнични усмивки! Затова реших да не губя време и да ви дам най -накрая ревю към тази книга! Продължавайте да четете!
Аз, като човек, който обожава фантастика и фентъзи бях толкова ентусиазирана да я грабна тази книга. Едно време, през динозавърската ера, когато все още бях млада и неопитна в средата на книгите, сметнах, че "Буреносен фронт" е направо брилянтна. Това, както казах беше преди много време, а аз като четиринайсет-годишна направо си умрях по тази книга. Първо - кой дава на четиринайсет-годишната си дъщеря подобна книга? Благодаря, мамо и татко! (Или бабо, защото баба ме заведе в публичната библиотека). И второ - къде ми е бил умът да я харесам?!
Както казах - бях млада и неопитна! Какво ли ти разбира едно момиченце от добра фантастика.
Сега, когато се връщам и препрочитам книгата отново... Не мисля,че ще успея да кажа каквото и да е хубаво за тази книга. Описанието на задната корица звучи добре. Само привидно. Започвам да чета и стигам до края на първата глава. Чудя се колко по-безинтересно може да стане. Заставям се да продължа. И следват двайсет и седем глави мъчение.
Главният герой - магьосникът Хари Дрезден непрекъснато ни обяснява какъв шовинист е , и че няма никакво намерение да промени това. Харесва си му живота в един стар свят, без елекстричество, без технологии и всичко, около него се разпада, но той няма ни най -малко намерение да промени каквото и да е. Така си му харесва. Ето как Джим Бъчър е избрал да направи героя: взел е малко сексизъм; един герой, който изпитва неприязън и недоверие към всичко и всички; добавил е малко кофти описания, които на моменти са прекалено скучни, еднообразни и съвсем безинтересни, но пък нямат никакво усещане за плътност и материя, за да изградят желаното описание; и след това е добавил пълна липса на разум и логика на главния герой, който уж силата му е точно там. И Хоп! Имаме Хари Дрезден. Лошо ми става дори като си помисля, че има цели единайсет или тринайсет книги към тази чудовищна катастрофа.
Сега, хвърлете този герой в ситуация, в която той работи "успешно" за полицията и имаме един типичен свърхестествен сюжет! Уау! Никой автор не би се сетил. Само да подчертая, нашият герой Хари далеч не е силен физически, и ако питате мен психически също. Психиката на Хари е лабилна, страх го е от всичко, дето му се изпречи на пътя, но за пред хората се прави на много силен. Добавяме и арогантен към цялата тази пъстра картинка, само дето не можах да разбера на кое отгоре му се приписва арогантността.. Може би на това, че уж е много силен магьосник, а всички го пребиват и той не може нищо да направи... Смахната работа.
Минаваме към магията, която трябва да е основна движеща сила за един магьосник. Минавам като фурия из страниците и се чудя къде ли е. Нали уж трябва да има магия? А Хари трябва да е магьосник? Как така магьосника постоянно се чуди какво да прави, защото му я няма магическата тояга, или каквото е там... Започвам да се чудя дали това е просто лошо написано фентъзи, или много лошо написан детективски роман. Ясно е, че не е нито едно от двете, и че е лошо написана книга! Едва преминах през първите сто страници.. Чудех се през цялото време на всички нелогични действия, още повече на нелогичните и непоследователни събития.
При Хари има следната тенденция: както стои в едно пространство, случва му се определено нещо и изведнъж, започва да дава едни обяснения, едно чудо.. Едни мисли се изсипват от главата му, дето нямат нищо общо със случващото се. И тъкмо , когато ти си мислиш, че има малко от малко последователност откъм действия и сюжет - Джим Бъчър ти доказва отново и отново, че това далеч не е така.
Смятам, че на всички вече ви е ясно, че няма как да кажа каквото и да е положително за тази книга. Ако трябва да съм честна тази книга повече ми приличаше на безвкусно преразказана градска легенда, с опити за копиране на предостатъчно главни герои, които работят с полицията и имат досег със свръхестественото. Самата идея не е никак лоша, но представянето ѝ под формата на книга много куца на автора. Липсва всякаква последователност на действия и мисли от страна на героя, а да не става дума и за изграденият характер на Хари Дрезден. Ако Джим Бъчър е смятал, че е напълно нормално главният герой да е параноичен, пасивен, скучен, едновременно арогантен и подценяващ себе си шовинист, то е избрал грешният похват.
И тъй като смятам, че е време да приключвам с негативните си емоции по тази книга, ще кажа само това: тази книга не се доближи до мистерия, нито пък до фентъзи. Смятам, че би била загуба на време за всеки, който седне да я чете. Книгата е педантична, на моменти безсмислена, и крайно еднообразна. Няма хумор (или поне не такъв, който би се харесал на читателя), липсва напрежението от това да искаш да разбереш какво ще се случи, и цялостната концепция от сюжета.
На книгата не мога да дам повече от една звезда.
Това общо взето сумира изражението ми докато четях книгата:
Ако все пак имате различно мнение от моето, много моля, споделете. Ще се радвам да чуя и различна гледна точка.
Приключвам до тук с моите размисли и страсти, а вас ще ви видя в следващото ревю!
А дотогава, не забравяйте: A book a day keeps the reality away!
ХоХо, -К.