Книжно Ревю: "Синя Луна" от Алисън Ноел

Безсмъртната Евър навлиза в мрачния, изкусителен свят на своя любим - Деймън, и се учи да овладява новите си способности, когато се случва нещо ужасно. Докато силите на Евър растат, Деймън започва да губи своите, покосен от мистериозна болест, която засяга паметта, идентичността и живота му.

Решена да го спаси, Евър пътува до мистичното измерение Съмърленд не само за да разкрие тайните от вековния живот на Деймън, но и за да проучи Хрониките на Акаша, които ще ѝ дадат отговори за миналото и бъдещето... и за промяната им.

Настъпването на Синя луна - второто пълнолуние в рамките на един месец, дава на Евър рядката възможност да постигне нещо невероятно.

Но кое да избере - да се върне назад във времето и да предотврати катастрофата, в която загива семейството ѝ, или да спаси Деймън, който се състаряа с всеки изминал ден и е загубил способностите си?

Здравейте, Ангелчета!

Ето ме и мен с ново ревю!

Бях ви споменала, в предишното ревю към Първата Част от поредицата, че прочетох и втората част. Редно е, след като си изгубих времето с първата книга, да ви напиша колко всъщност съм разочарована и от втората.

След алкохолизираните тийнейджърски неволи на Евър в първата книга, то я намираме в пълно щастие с Деймън. Е, доколкото може да се нарече щастие. Още ми е трудно да осмисля, защо в първите няколко глави на книгата, Евър има всичко, което иска (Деймън) и все още се дърпа да мине към следващата крачка с него? И това не е само първа или втора глава.. Това се повтаря до почти средата на книгата!

След това пък гаджето ѝ дето уж е безсмъртен се разболява?! Чудя се кое е по-абсурдно - безсмъртното ѝ гадже да се разболее и да я зареже или пък това, че уж е тийнейджърка, с бушуващи хормони, но изчака сякаш милион години за да спи с гаджето си... Да не говорим за появата на новият герой - Роман. Евър не го харесва ама той ѝ се натиска непрестанно и то защо? Чак в края на книгата разбирам, че е защото той е бил влюбен в бившата на Деймън- Дрина. Не знам дали това е любовен четириъгълник или направо трагедия.

Евър отново бива зарязана от Деймън - всеки здравомислещ човек би се отказал, нали? Не и Евър! Тя е решена да спаси Деймън от мистериозната болест, и решава да се довери на кого ? На една гледачка Ава, която се появи за кратко в предишната книга (аз никога не я харесах де, ама то и като цяло книгите не успях) О, да не забравяме - когато всичко отиде по дяволите, най - доброто решение е да се довериш на злодея, който само преди две минути е признал всичко лошо, което е сторил. Логика? Тук липсва всякаква.

Имах надеждата, че може би само първата книга ще е пълен фарс, но тази тук.. Тази надминава дори и първата. Евър не спира да следи Деймън - все пак важно е една тийнейджърка да преследва гаджето си постоянно и да влиза с взлом в дома му. Деймън.. Докато уж в първата книга имаше някакъв добре изграден персонаж, макар и нелогичен , то тук ... направо ме е яд да чета и се чудих ама защо Евър тръгва да го спасява? И след всички абсурди - идва най - големият: Евър по време на феномена Синя луна има уникалната възможност да пътува във времето и опцията или да спаси Деймън, или да се върне при семейството си.

Да не вземете да си помислиете, че Евър е здравомислеща? Не. Далеч не е. Решава да го остави и да се довери на съмнителната гледачка да го излекува. И познайте - връща се при семейството си. Но щастлива ли е? Не. Затова какво решава? Да се върне обратно при Деймън и да го спаси. И после? Ами после решава да се довери на злодея вместо на разума. Е, такава си е Евър - никога не я е бивало в мисловната дейност.

Мисля, че след този фарс едва ли ще имам силите да прочета и третата книга, но за жалост съм ги купила всичките, а мразя да имам книги, които не съм прочела. Не зная дали Алисън изобщо е мислела като ги е писала тия книги, или по - скоро дали пък не се оприличава с Евър. Ако е първото - бих разбрала, защото в книгите няма и грам логика, а ако е второто - много, много лоша идея. Действията в книгата са неподправено малоумни, както и главната героиня, за която е невъзможно да вземе правилното решение. Действията на Евър са глупави, непостоянни, противоречиви, а да не говорим за мисловната ѝ дейност - няма я никака. О, да не говорим за пътуванията на Евър в измисленото измерение Съмърленд (мен ако питате си е направо за лудницата), където Евър старателно преравя някакви си мистични архиви и то не за да разбере как да спаси гаджето си , ами за да разбере миналото му.. Сякаш не можеше да го попита.

Не мога да ви кажа колко пъти исках да хвана Евър и да разбия главата ѝ в някоя стена, та поне да вземе да мисли рационално. Не мога и да ви опиша колко много не харесах книгата. Смятам, че Алисън наистина трябва да си намери по-добро занимание от това да пише книги - очевидно не ѝ се получава добре. Или пък вината е в издателя? Не зная, но определено тази книга успя да ме накара да я намразя. Дори не знам дали я мразя, или просто съм раздразнена от неспособността на главната героиня да мисли, да взима правилни решения и да разсъждава. Може би пък според Алисън това е напълно нормално, когато си на шестнайсет. Силно се надявам да не го мисли. Отново оставам на мнението, че по-добре щеше да е за Алисън да се заеме с вампири, ама на..

Очевидно е, че не мога да кажа нищо хубаво и за тази книга, а дори нямам и надежда за третата. Жалко, вече съм ги купила всичките, а все някога трябва да ги изчета. Със сигурност няма да е скоро, защото едва ли ще имам нервите да издържа толкова нелогична поредица от случки в толкова кратък срок.

Не мислех, че ще пиша толкова негативни ревюта, ама в крайна сметка не може всичко да е еднорози и дъги. Та, в крайна сметка, надявам се не съм ви отегчила с негативизма си относно тази книга. Ако пък сте на единайсет или дванайсет - това може да е книгата за вас. Не го разбирам тийнейджърското мислене, може би защото все съм била книжен плъх.

Държа да подчертая, че това е защото българската корица е хубава.

Мнението ми за тази книга, би се побрало в нещо такова:

А искате да знаете как се чувствах, докато я четях? Мисля, че това би било много точно:

Оставям ви до тук с това ревю и отивам да прочета нещо по-различно и далеч по-приятно!

Ако искате да разберете повече какво ви очаква през седмицата - следете блога! И не забравяйте: А book a day keeps the reality away. (Само да не е тази поредица).

ХоХо, -К.